Интервюта, статии, изявления

1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

 

9 февруари 1993 г., 20,25 часа, Българска национална телевизия, "Открита линия"

водеща Лили Маринкова

 Г-н Петко Симеонов: "Аз бях в историята"

 Водеща лили Маринкова:

Добър вечер. отдавна не сме Ви виждали.

Петко Симеонов:

Да, вярно е.

Водеща:

Причината не е в нашия телевизор, нали така?

П. Симеонов:

да.

Водеща:

Считате ли се все още в първата десетица на българските политици?

П. Симеонов:

О, никога не съм се считал за човек от десетицата на политиците.

Водеща:

Бяхте!

П. Симеонов:

Не, мисля, че все пак съм от една друга първа десетица и държа да бъда в нея. Тя си е тайна десетица.

Водеща:

Не сте станали масон, нали?

П. Симеонов:

Не, не съм.

водеща:

Сещам се за една забавна езикова игра на един наш колега, който беше казал: Преди да са били те бяха. Има нещо много опасно в това човек да бъде в авангарда след такова събитие като учредяването на СДС например, първите избори, и след това да бъде страничен.

П. Симеонов:

Какво дали е страшно?

Водеща:

Мисля, че това е една доста опасна съдба.

П. Симеонов:

Не, създаването на СДС, първите избори това бяха българското априлско въстание на 20 век, в условията на 20 век. Това беше история. Аз бях в историята. След това какво? След това идват други, които правят преврати, контрапреврати, след това идва делничното на политиката.

Водеща:

Има най-различни версии за българското априлско въстание, както вие се изразихте. Едно от тях беше, доколкото си спомням, бе изразена хипотези за два-три хода, проиграни от комунистите, от социалистите. Така наречената нагласена опозиция. Чувствахте ли се част от някаква игра понякога?

П. Симеонов:

Не. На мен ми е странно това твърдение за нагласена опозиция. Просто излязоха напред тези, които имаха куража. Те застанаха срещу комунистическата партия. Останалите стояха някъде встрани или отзад, а това, че комунистическата партия имаше могъща власт, тогава и ние работехме в условията на могъщата власт, искам да ви кажа, че в края на януари в НКС се наложи обръщението "господине" и "госпожо". Дотогава си имаше обръщението другарю. Това, че имаше тази власт комунистическата партия, включително и на равнище обръщения между хората, е факт и много от действията на СДС в 1990 година са зависели от способността даже на комунистическата партия да отстъпва. Разбирате ли ме?

Водеща:

Точно това ме плаши - тази взаимна зависимост, която се породи. Тя като че ли се оказва основна като двигател на нашето обществено развитие напоследък.

 

(тук от стенограмата липсва текст)

 

...мнението?

Водеща:

Интересно ми е, че за Вас това е много дълга дистанция.

П. Симеонов:

О, ама това е много отдавна.

Водеща:

Три години назад.

П. Симеонов:

О, не. Това са 20 години, 30 години.

Водеща:

За вас, вашето съзнание?

П. Симеонов:

Съзнанието на нашия народ. Това е по-голяма дистанция, отколкото от 1956 до 1989 година. От Хрушчов, от 20 конгрес до 1989 година събитията, които са настъпили в България са по-малко, отколкото от 1989 година на 10 ноември досега.

Водеща:

Не се угризявате, че е направена тогава, да кажем лоша селекция на хора. Нямате никакви... за този период не мислите, че би могло да бъде друго.

Петко Симеонов:

как може да стане селекция?

Водеща:

Не знам. Какво обяснява примерно присъствието на толкова много хора, свързани със службите, в сегашния парламент? Службите за сигурност, ДС, разузнавачи. Може би мотивацията на тези хора е била по-специална?

П. Симеонов:

Нямам представа за това нещо. Чувал съм различни легенди, включително и от хора, които са работили в службите. Примерно чувал съм легенда за това, че някъде през есента на 1989 година свикват агентите и им казват: Не влизайте в неформалните сдружения. Но наистина ли е това, аз не зная. Това е есента. Нали, така както ми е казвано. Но пак казвам, това е легендарно - нито имам факт, нито имам документ. Просто разказ на един човек, който е работил там.

Водеща:

как се чувствате като лидер на партия Либерали?

П. Симеонов:

Българска партия Либерали.

Водеща:

И що за дума е това "партийно строителство"? Тя актуална ли е?

П. Симеонов:

Партийно строителство има навсякъде, във всички демократични страни. Партиите трябва да се изграждат и точно такъв е терминът - партийно строителство. сега да се строи партия е трудно и в известен смисъл по-добро отколкото в края на 1989 година и началото на 1990 година. Защото е минала вече онази историческа вълна, когато хората просто искаха да участвуват в политиката и понякога безразборно се включваха в различни политически организации, вън от убежденията им. Този им е симпатичен, този не им е симпатичен. Те влизаха в една партия просто защото този е симпатичен. Сега вече хората се прибраха по домовете си, те се заеха с всекидневието, започнаха усилено да изучават новите правила на социалната игра и сега този, който дойде при нас, той е дошъл, защото е убеден в либералната идея, той е човек, който е убеден в идеята, която защитава тая партия и е особено пък удобно това, че не сме във върховете на властта, не участвуваме във върховните органи на властта. Да отидеш в една опозиционна организация сега, една организация, която е вън от властта, това означава, че ти просто вярваш в тази организация.

Водеща:

У нас опозиции има много между другото, но вие споменахте израза "социална игра". какво влагате в това, има ли въобще игра в България, и то социална?

П. Симеонов:

Правилата на играта все още не са ясни затова, защото това е много сложен, многопластов въпрос. Първо трябва да има една стройна ценностна система. Нашето общество боледува, ценностно боледува някъде от средата на 70-те години. Тази пък промяна след 1989 година срути всички останали ценности, всички стари ценности, върху които се крепеше съзнанието на човека. Ценностите са много важно нещо, даже ние не си даваме сметка колко са важни. Сега започва формирането  на нова ценностна система, отделно върви формирането на ново законодателство и чак тогава, след като се изградят тези неща, бихте могли да кажем, че правилата на играта са ясни и много от отклоненията по наша представа, която носим вътре в себе си, даже не можем да я вербализираме, не можем да я изразим какво точно представлява. тези грешки, които стават понякога, стават просто защото правилата на играта не са ясни и човек не знае баскетбол ли играе, футбол ли играе.

Водеща:

Има и по-групи сравнения.

П. Симеонов:

Да, може и по-груби сравнения.

Водеща:

Между другото, г-н Симеонов, българската политическа кухня изглежда отвратителна и на пръв поглед, но какво ви задържа все още в тази игра, да я наречем? Преди време използвахте на един от брифингите следния израз: Блага да си гледа поезията. Защо вие не си гледате социологията? Какво все още Ви задържа в тази доста объркана игра?

П. Симеонов:

Много точен въпрос и мога да кажа последователно какво ме е задържало. А, струва ли си?

Водеща:

Допускам, че искате да се реабилитирате за това, че бяхте отлюспен.

П. Симеонов:

О, не, не.

Водеща:

Да измиете честта си.

П. Симеонов:

О, не, не. Аз съм човек инатчия. първо, бях в СДС 1989-1990 година, защото това беше история. След това...

Водеща:

И с такива букви ще ви бъде написано името.

П. Симеонов:

Не, не, не това. Чувството за значимост. След това аз се поотдръпнах. за мен стана безинтересно в известен смисъл, но когато излязоха, започнаха да излизат, да набират сили хората, които после формираха една, бих я нарекъл една реваншистка вълна, тогава просто трябваше да се стои. Трябваше да има другата гледна точка и тази гледна точка трябваше да бъде повтаряна непрекъснато, това беше като те свирят - единият първа цигулка, другият втора цигулка, третият трета цигулка. Има диригент, има партитура, но има и камертон. И ние играехме ролята на камертон и аз съм имал това чувство: дан! Това, че ще дадем един брифинг, ще пишат два реда за него, но вътре сме казали онова, което смятаме за важно. И като се връщаме назад да следим онези неща, които сме говорили - те са за това, което последва, което после стана. И е трябвало да стоим, ние трябваше да отстоим и отстояхме. Сега аз чакам младите, при мен има много млади хора и аз имам непрекъснато едно изискване към тях - бързо да растат. Хората от моето поколение, аз не говора за отделни случаи, нали, говоря за статистическата величина, хората от моето поколение ние няма да направим демокрацията в България, ние няма да изградим демократичното общество. демократичното общество в България ще бъде изградено ще бъде изградено от младите хора в България, от хората, които не са обременени от системата. Колкото и да сме били свободомислещи, колкото и да сме били някак си вътрешно разкрепостени, защото човек се ражда или свободен или роб, той вътрешно е свободен или роб, но колкото и да сме били такива, ние сме повредени.

Водеща:

Имаше един израз, използван от Георги Данаилов навремето във вестник "Демокрация" и там се твърдеше, че демокрацията прилича на маслиновото дърво - едни го засаждат, но чак други поколения ядат плодовете му, нали така беше?

П. Симеонов:

точно това не съм чел, но...

Водеща:

Поканен ли сте на тържеството за вестник "Демокрация"? Три години ще празнуват.

П. Симеонов:

Не, не съм поканен.

Водеща:

Ще ви поканят. Сигурно ще бъдете между участниците, надявам се. Бяхте първият политически директор, ако не се лъжа. Харесвате ли този вестник преди и сега?

П. Симеонов:

И преди, и сега не. Но преди имах обясненията. Вие знаете ли колко беше трудно да се намерят кадърни журналисти за "Демокрация", да се намерят хора да дойдат да пишат за "демокрация". Колко трудно беше.

Водеща:

Какъв е проблема?

П. Симеонов:

Но там... създателят на вестник "Демокрация" Йордан Василев, ние с него сме в конфликт момента, на различни политически позиции сме, но фактът си е факт. Той е създателят на вестника.

Водеща:

Вие без съмнение се борите с г-н Луджев за, така да се каже, най-толерирания човек от президента.

П. Симеонов:

Нямам никаква борба с г-н Луджев по никакъв въпрос по отношение на толериране от когото и да е било.

Водеща:

Обикновено се смята, че тези, които съумеят да съберат гласовете на хората, които симпатизират на президента в момента, ще направят политическо впечатление и удар.

П. Симеонов:

Сега, вярно е, че ние сме партия "Либерали", вярно е, че президентът е либерал. Но между нас няма никаква организационна връзка, той не е член на нашата партия и това, че сме единомишленици по един или друг въпрос, това нито него обвързва, нито нас. Има много неща, е не толкова много, но има неща, с които ние не сме съгласни например с президента. Но има и много неща, с които го подкрепяме.

Водеща:

Смятате ли, че защитихте честта си след публикациите за престъпленията в Агенцията за чуждестранна помощ? Реабилитиран ли сте, доволен ли сте, има ли истина, няма ли?

П. Симеонов:

Аз съм много доволен от това, че основната серия, нали така, основната артилерийска стрелба беше дадена от г-н Едвин Сугарев. но за отговорът на атаките всеки три дни е имало публикация срещу агенцията, след като аз бях "отлюспен" от СДС. Отговор на тези публикации, да ви изчакам ли?

Водеща:

Слушам ви много внимателно.

П. Симеонов:

Да, отговор на тези публикации, пълноценен отговор не можах да дам поради това, защото нямах достъп до средствата за масово осведомяване. Ние нямахме нито вестник, до радиото и телевизията... Момент, за хора като мен е по-трудно да влязат в ефир сега, отколкото преди 10 ноември пак за хора като мен.

Водеща:

Уверявам Ви - това не е така.

П. Симеонов:

Уверявам Ви - това е така.

Водеща:

Добре, фактът на вашето присъствие приключва темата.

П. Симеонов:

Фактът на моето присъствие...

Водеща:

Ще чуем един глас по телефона след малко, да.

П. Симеонов:

Да. Фактът на моето присъствие тук показва, че имаме ново правителство, показва, че спадна напрежението в обществото и аз, ако одеве употребих "сега" не съм бил точен.

Водеща:

Имаме усилието на наши зрители да се приобщят към този разговор и бих искала да ви попитам, разбира се, дали считате, че е имало страх при предишното правителство и това е оформяло една особена информационна пропаганда на медиите?

П. Симеонов:

Имаше, имаше. Не, става дума за националните медии. Говоря за националните медии, за тези, които са във частни издания, във вестниците.

Водеща Лили Маринкова:

Да говорим за сегашното правителство. Одобрявате ли до край действията му до този момент? Каква е вашата теза: доколко ще просъществува кабинета на Беров?

П. Симеонов:

Смятам, че... Много е трудно да се правят прогнози за кабинета на г-н Беров. Не може човек да се обвърже категорично с някаква прогноза. Има вероятност да изкара и три години, но има вероятност да падне и след три месеца. това е доста подвижно мнозинство, на доста подвижна основа е стъпило това правителство. В парламента...

Водеща:

Какво става с фамозния български център, доколкото разбирам има опит да бъдат обединени партиите, които да го представят?

П. Симеонов:

Ние винаги сме били за обединение на политическия център. В четвъртък е инициатива на "Зелена партия" за обединение, които отказваха да се присъединят към инициативата на БДЦ. БДЦ изпраща там наблюдател, за да види за какво точно става дума.

Водеща:

Разбирам, сега ще чуем един от най-настоятелните зрители. Слушаме ви, ако това е възможно.

Зрител:

Да... Въпросът ми е следният: На едно телевизионно предаване г-н Петко Симеонов, който, казвам пак, много ми е симпатичен, направи следното изказване: Не си дадох партийния билет преди 10 ноември поради това, че да не си нарушавам социалния комфорт. какво разбирате под това "социален комфорт", когато в момента аз съвсем чувам други изказвания от него? Много ми е симпатичен, много го уважавам.

Водеща:

Благодаря Ви, приятна вечер. Слушаме ви. Казвали ли сте това?

П. Симеонов:

Не точно така, не точно така. Но има истина.

Водеща:

Може би изповядвахте това за взривяване отвътре на редиците.

П. Симеонов:

Имаше в България, за разлика от Полша, битуваше широко едно убеждение, че ако може нещо да се направи, то може отвътре да се направи и аз зная много свестни хора, просто хора с напълно демократични убеждения, които ставаха членове на Комунистическата  партия, просто защото смятаха, че по този начин може нещо да се направи. И в института по социология ние сме избирали за партийни секретари хора с демократични убеждения и затова Закона за декомунизацията на науката, например като знам точно ситуацията в нашия институт как е била, е направо парадоксално.

Водеща:

Имахте ли предчувствия за краха на комунизма или кога ви навестиха те?

П. Симеонов:

След като прочетох "Архиперлагът ГУЛАГ" - това е някъде средата на 70-те години.

Водеща:

Считате ли, че 10 ноември дойде рано в България?

П. Симеонов:

Ами може би Тодор Живков трябваше да постои още малко, но не трябва... Много е труден този въпрос, защото вариантите са различни. какво би станало, ако по-рано паднал, какво би станало, ако е по-късно паднал? Все пак в историята се осъществява онова, което е възможно.

Водеща:

Все пак нашият проблем си остана миналото, както бе откривателската реплика на Цветан Тодоров, който от Париж потвърди, че най-трудно се остава да бъде понесено непосредственото минало. Ние се занимаваме все още с миналото.

П. Симеонов:

Това е наша беда, наша беда. Ние трябва да оставиме миналото на историци, на публицисти, на изследователи. Разбира се, на следователи. Миналото не трябва да интересува политическото ни всекидневие. Ние трябва да гледаме напред, в бъдещето. Един от основните съвети, които са ни давани от испанци и португалци, когато създавахме СДС, те казаха: Забравете миналото, заровите ли се в миналото вие ще изтървете бъдещето. И това е нещо много важно.

Водеща:

Коя беше трудността да се... (не се разбира - бел. ред.)... на режима, на олигархията тогава? фиаското в нашето правосъдие. От какво се... Има ли достъп до много важни документни.

П. Симеонов:

Не ви разбрах въпроса.

Водеща:

НКС, предполагам, сте имали достъп до важна информация, свързана с престъпленията по времето на режима - от стопанско, от всякакво естество.

П. Симеонов:

Докато съм бил в КС някакви скандални документи до мен не са идвали, а тези, които са идвали, са намирали, място в печата на СДС.

Водеща:

Така, а коя е трудността да бъде осъдено миналото?

П. Симеонов:

Миналото се осъжда, когато се изгражда бъдещето. Ние ще осъдим миналото, когато създадем демократично общество, когато изградим онази нова ценностна система, когато създадем ново законодателство, когато влезат в действие новите правила на живот, тогава ще осъдим миналото. Ние миналото по друг начин не бива да осъждаме. Разбира се, престъпниците, тези, които са нарушавали законите, тези, които са нарушавали правата на човека, тези, които са нарушавали интересите на страната - те трябва да бъдат осъдени. Това е безспорно. Но с миналото ние ще се разделим, ние ще го осъдим, само чрез изграждане на ново общество, изграждане на демокрацията. Други начини просто не...

Водеща:

А коя идеологема сегашна ви е най-отвратителна? Вие си падахте по осмиването на идеологемите.

П. Симеонов:

Ами декомунизацията, например, по начина, по който се разбира. Декомунизацията се разбира като разправа с комунистите, а не разправа със системата. Смята се, че се декомунизира... КС влезе на мястото на бившия партиен комитет - това не е декомунизация, това е възпроизводство на тоталитарната структура, това е пребоядисване на старата тоталитарна фасада. Декомунизацията означава се сменят правилата на играта, да се създаде новото законодателство, да се изгради демократично общество. И в този смисъл антикомунизмът е противопоставяне на тоталитарната система, а не противопоставяне на човека, не на отделния човек.

Водеща:

Идеологема ли е комунизмът?

П. Симеонов:

Не може да бъде идеологема едно нещо, което е... (не се разбира - бел. ред.)... Това не е идеология.

Водеща:

Това не е достатъчно обаче.

П. Симеонов:

Не е достатъчно за моя отговор или не е достатъчно за...

Водеща:

Де факт.

П. Симеонов:

Де факто, да. Не е достатъчно да се изгради идеология като се каже, че е антикомунистическа. Антикомунист е един Хитлер, антикомунист е и Чърчил. Разлика от небето до земята.

Водеща Лили Маринкова:

Павел Ненчев от София напомня, че Вие сте казали в интервю в печата, че СДС се е изродила във фашизоидна организация. Вярно ли е това?

Петко Симеонов:

Вярно е, че СДС внесе Закон за реституцията на имотите - закон, който трябваше да бъде внесен, с дата 1944 година, а не с дата от идването на германските войски в България. През 1942 година е приет закон за защита на нацията, с който са отнети еврейски имоти и са принудени евреите да продават на българи. Реституцията не засегна този период, а реституцията остави в този смисъл помагачите, съюзниците на Хитлер да останат облагодетелствани. Това как се нарича? Но...

Водеща:

Аз се плаша малко от това, че Вие квалифицирате почти всичко така, както казахте: че трябва да се произнасяте като партия за всички наши политически явления, но този въпрос не ми струва либерален.

П. Симеонов:

О, не. Момент, моля Ви. Не, не, не. Аз смятам, че в България трябва да има достатъчно демократични условия - и да си има и фашисти, и да си има и консерватори, и либерали, и социалдемократи, и леви социалисти, и комунисти. Важното е всички те да спазват закона, няма значение какви са убежденията на човека. Аз смятам, че такива организации са нужни, те са индикатор на обществото, на общественото развитие. Когато в обществото започва да свети много ярко една светлина, и то светлина с диктаторски, тоталитарен заряд, тогава обществото само взема предпазни мерки срещу тази светлинка. Но когато то подтисне, когато не даде възможност да се развиват такъв тип организации, то дава възможност за непредсказуеми...

Водеща:

Как се нарича обществото, към което се стремим?

П. Симеонов:

Либерална демокрация.

Водеща:

Смятате ли, че имаше хора, които, как да кажа, хвърлиха на високо тази идея и ще съумеят да я прокарат - не говоря точно за либералната демокрация? За нашето бъдеще. Може би това е шансът на политиците.

П. Симеонов:

Много труд ни чака. Няма да стане изведнъж, няма да стане и за година-две. Един германски политолог , аз не съм присъствал, запитали го мои колеги: Кога завърши денацификацията в Германия? И той казва: Някъде след 60-те години. Защо? Ами тогава си отидоха нацистите. Разбрахте ме. Проблемът е в еволюцията, стъпка по стъпка, но проблемът не е само политически, не е само... той е и демографски в известен смисъл.

Водеща:

Как ги разпознавате комунистите? Кое е Вашето откритие за хората, откърмени с комунизъм? Как ги виждате, как ги идентифицирате?

П. Симеонов:

Ами... Хората, които...?

Водеща:

Са откърмени с комунизъм.

П. Симеонов:

Хората, които са откърмени с комунизъм. Ами то е много лесно: когато започнат гонят по политически причини.

Водеща:

Смятате ли все още, че д-р Желев е най-достойния човек? Ако не, има ли други достойни? Г-жа Стефанова от София...

П. Симеонов:

Тя припомня мои думи, казани за д-р Желев непосредствено след 10 ноември, в една от първите "Панорами", в която имах достъп. Аз казах това нещо, че той е един от най-достойните българи. А за това, че той е достоен човек, го показаха и президентските избори.

Водеща:

Позволихме Ви да го потвърдите. Имате ли примери за други хора в политиката, за достойни хора в политиката в момента?

П. Симеонов:

Разбира се, че имам. Имам такива примери за достойни хора в политиката.

Водеща:

Всъщност кое е...

Петко Симеонов:

Например Васил Левски бих го дал като пример.

Водеща:

Няма да дадете примери от настоящия политически живот.

П. Симеонов:

О, нека не се набъркваме в него

Водеща:

Независимо от Вашето желание.

П. Симеонов:

Да. Когато съм казал тези думи за д-р Желев той изобщо не беше никакъв. Беше един научен работник в Института по култура.

Водеща:

Все пак кое е качеството, което прави морален човека в политиката?

П. Симеонов:

Ами да не лъже.

Водеща:

Има ли хора, които според Вас в нея заради ласкателствата, облагодетелствуването, които са мотивирани изключително от благата на властта.

П. Симеонов:

Сигурно има, но мотивацията няма значение. Има значение резултатът, реалните действия на човека. Всяко човешко действие е сложно мотивирано. Няма действия с една мотивация. Те са поредица. Разбира се има йерархия на мотивите, но мотивите нямат значение. Важно е какво прави този човек и как го прави.

Водеща:

Разбрах, това е добър финал. Довиждане.

 

 

 

 

   

 

 

 


Copyright 1998-2007 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

 

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История|
Етнография и фолклор | Българска кухня | Поглед към деня