Интервюта, статии, изявления

1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

 

18 септември 1993 г., в-к "Труд"

 

С Петко Симеонов, председател на партия Либерали разговаря Валерия Велева

 

ПОЛИТИЦИТЕ СА НА СВЕТЛО, КАТО РИБКИ В АКВАРИУМ

 

51-годишен Телец, философ, един от създателите на СДС, в последствие отлюспен от коалицията. Председател на партия Либерали, личен приятел и поддържник на д-р Желев. Атакуван за дейността си в Агенцията за чуждестранна помощ (АЧП) и обвиняван в злоупотреби.

Женен, с четири дъщери, последните две - близначки. Мечтата му е била да стане писател. Не е придирчив нито към храна, нито към външния си вид. От 79-а година не пие по "политически причини". Не вкусва дори и "пияни вишни". Доскоро отказвал и цигарите, но от един месец не ги сваля от устата си.

 

- Вярно ли е, че четенето на доклада за АЧП в парламента Ви е заварило на легло с жена?

- (Буен смях) В кулоарите на парламента казах, че цяла нощ съм бил по жени, но истината беше, че писах до късно през нощта и легнах призори. Жена ми чула по радиото, че Стефан Чанев чете доклада в парламента и ме събуди.

- Как се чувствате, когато ви нанасят тежки шамари?

- През 82-ра бях автор на един бюлетин, издание на Института по социология "Кой какъв е в българската социология" и в сп. "Философска мисъл" се появи критика. Само от това, че в скобка ми беше споменато името, един месец бях болен. Сега крещят, плюят... Никога не съм предполагал, че мога да имам толкова дебела кожа. Никога! И през ум не ми е минавало, че мога да бъда толкова непукист. Чел съм го това в литературата, но не знаех, че аз мога да го изпитам. Нищо не ме притеснява.

- И все пак, като Ви наблюдавам, имам чувството, че в момента не сте много уравновесен? Спите ли спокойно?

- Аз по принцип съм темпераментен. Мога и да избухна, и ... Въпреки че, общо взето, съм кротък човек. А за спането - аз съм тип "Сова". Моят цикъл е известен - лягам в 3-4 часа, а сутрин спя до късно.

- А как приемате тези квалификации за Вас, че сте "политически нечистоплътен"?

- Аз съм публично лице, моята дейност е открита още от края на 60-те години. През 68-ма една книжка на сп. "Младеж" беше изгорена заради една моя публикация. Оттогава деянията на моята личност са достояние на обществото. Не виждам основание за такава квалификация, която Вие определихте. За мен индивидът е основата на обществото, а не колективът. Индивидуалната дейност е тази, чрез която обществото реализира своите идеи.

- Смятате ли, че имате политическо бъдеще?

- Убеден съм, че идеите, които защитавам, имат политическо бъдеще. За мен самия това са неща, които зависят от много фактори. На първо място, от здравето ми.

- Чувствате ли, че лидерът Петко Симеонов може отново да увлече след себе си хора, които да му вярват?

(Пауза. Усещам, че въпросът ми го заварва неподготвен. Долавям дори сянка на обида.)

- Нека да не отговарям на Вашия въпрос, защото си имам някакви планове. Забравих да Ви покажа втория си роман, който излиза миналата година. Вие откога работите в "Труд"? (Отговарям на въпроса му.) Аз съм на работа много преди Вас в "Труд", попитайте някого от колегите си дали има основание да се съмнява в моята лоялност.

- С какво са свързани разочарованията Ви през последните три години? Моля да ме извините, ако с въпросите си съм Ви засегнала.

- Разочарования? (Пали поредната цигара.) Всички ние се оказахме незрели, изправени пред бездната на свободата. Навремето не можеше да се пише и говори, така както човек иска, и да се организира с когото иска. Сега изведнъж се оказа, че може. А българинът се оказа незрял за тази работа. Ценностната ни система не може да се примири с личностните качества, които се изискват за тази свобода.

- И кое е най-важното от тези качества, които трябва да има човек в новите условия на живот?

- Те са няколко: компромисът, естественият антагонизъм, породен от силното личностно изявяване. Ние нямаме норма за "добро", не различаваме "междуличностна конкуренция" от "междуличностен антагонизъм". Нямаме регулатори на ценностите и затова се получават тези големи издънки. Политиците са на светло, като рибки в аквариум, но заедно с тях и журналистите не могат да се справят със ситуацията, когато са изправени пред свободата.

- Връщате ми топката, така ли?

- Не, не Ви връщам топката. Говоря за двете големи групи на обществото, които са индикатори за поведението на останалите.

- Поведението Ви може ли да бъде стимулирано от жена? Преди една година бяхте реагирали остро на едно изявление на Ахмед Доган, който каза, че обича жената стръвница и че мъжете са пионерчета в сравнение с любовта на жената.

- Е,не съм се засегнал чак толкова. Аз имам едно схващане, което не се различава от разбирането на Кенет Кларк за развитието на цивилизацията и ролята на жената. Съвременната се основава на базата на християнските ценности, където жената играе първостепенна роля. Жената е мотиватор и регулатор на мъжката активност. Тя носи градивната роля в развитието на цивилизацията. А битовата причина да уважавам особено жената е- имам четири дъщери. За мен равнопоставеността на жената е принципно условие.

- А можете ли да се почувствате като дете пред жената, която обичате?

- Не. Чувствам се отговорен пред нея.

- Кога емоционално сте най-крехък?

- Когато съм изправен пред човешкото нещастие. Пред болест, пред бедност, пред старост и пред смърт забравям роли.

- Достатъчно ли сте открит, за да Ви вярват хората?

- И да, и не. По принцип съм открит, но тези, които ме познават, знаят, че съм и доста затворен. Има неща, за които... (Показва с ръка знак - бариерата пада.) Желязна завеса.

- Имате ли добри приятели?

- Да, имам много приятели. Когато паля свещ в църква, запалвам за децата си, за семейството си и за приятелите си.

- Консерватор ли сте в семейството си? Разбирате какво влагам във въпроса си, нали?

- Аз Ви разбирам, но и Вие ме разберете! (Смее се.) Това е! (Смее се победоносно.)

- Как спасявате неспокойствието на душата си?

- По принцип аз съм островитянин и преминавам от архипелаг на архипелаг. Сега се връщам отново на Вашата квалификация, че съм политически нечистоплътен. За първи път го чувам! Обвинявам съм, че съм продал изборите на комунистите, че съм имал сметка в германска банка, а сега, като почна АЧП, всички зейнаха срещу мен. (Отваря си устата в поза - куче лае.), но да ме обвинявате в политическа непоследователност, не съм съгласен. Аз написах първата програма на СДС, написал съм толкова много публикации. Когато правя нещо си мисля как ще изглежда моята постъпка след 15-20 години.

- Кое качество най-много уважавате в себе си?

- Това, че съм честен човек в позицията, която отстоявам.

- А заради кое се ненавиждате?

- Това, че съм честен в позицията, която отстоявам. Просто не съм в състояние да направя зиг-заг. А непрекъснато съм обвиняван от зигзагаджиите, че политиката била друга работа. Политиката не е друга работа, политиката е тая работа. Никой не може да излъже живота. Навремето при Тодор Живков много хора си въобразяваха, че тая работа е вечна. А, бе, сядаха и ни лъжеха в очите. Днес такива като Стефан Савов пак говорят, като че ли са последна инстанция. Тодор Живков си мислеше, че е вечен, Стефан Савов - също. Тази илюзия, че може лесно да излъжеш живота, ми се струва, че е пагубна.

- А чувствате ли някога вина в себе си?

- Да. Аз съм един от виновните за това, че позволихме на твърдолинейните да вземат властта в СДС

- А как се чувствате вкъщи сред толкова много жени?

- О, добре. Имам една рядко разумна жена.

- Какво включва за Вас понятието "разумна жена"?

- Ами, не се опитва да ме превъзпитава.

- Ще излезе ли чист от тази история АЧП?

- Вие смятате ли, че съм мръсен? Може ли на бялото да се каже черно?  

 

 

 

    

 
 

 


Copyright 1998-2007 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

 

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История|
Етнография и фолклор | Българска кухня | Поглед към деня