Интервюта, статии, изявления

1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

 

15 юли 1993 г., в. "Експрес"

  

Петко Симеонов, либерал

 

"ДИВА ЗАБЛУДА БЕШЕ, ЧЕ ПРИТИВОБОРСТВОТО Е МЕЖДУ КОМУНИЗЪМ И ДЕМОКРАЦИЯ. ИЗПЪЛЗЯХА ФАШИЗОИДИТЕ, ИГРАЧИТЕ И ПЛАНОВИЦИТЕ"

 

"Групарите в политиката сбъркаха СДС-то"

За автентичността, която означава човещина, трудолюбие, непретенциозност, за либерализма като нейна идейна основа лидерът на Българска партия Либерали е готов да играе роля на "общественик"

 

- Бяхте от най-активните създатели на СДС. Кое от днешна гледна точка преценявате за своя заслуга и кое за своя вина?

- За периода 7 декември 1989 - 12 юли 1991 г. (подписването на Конституцията) СДС беше движеща сила на демократичните промени в страната. На 7 декември нямаше нищо освен трите буквички, а няколко месеца по-късно съществуваше мощна национална организация. В калабалъка все едно рамо съм дал и аз.

Грешките са ми много. Давам само пример. Подценявал съм ролята на три групи - фашизоидите, играчите и плановиците. Условно така ще ги нарека. Чифтосването на "комунисти-фашисти" ми е болезнено познато. За мен тая схватка беше приключила, не й отдавах значение, смятах, че иде ред на противоборството "комунизъм-демокрация". Дива заблуда. Изпълзяха фашизоидите и тръгнаха да ревизират резултатите от Втората световна война. Ако не бяха американците, правителството на Ф.Д. нямаше да реституира еврейските имоти. Фашизоидите са идейна група, другите две - не. Изобщо не обръщах внимание на "играчите". За тях политиката е белот. При раздаването на картите преди 10 ноември не им беше дошла карта (някои имаха добра карта). На 10 ноември 1989 г. стана ново раздаване, на 10 юни 1990 г. - следващото, на 12 юли 1991 г. - третото, на 13 октомври - четвъртото, сега се мешат картите на петото. На играчите не им пука. Това - национален интерес, свобода на личността, закон, чест, достойнство, истина, права на човека, хляб... Оставете глупостите! Давайте картите! Те се забавляват и могат майка си и баща си да проиграят. Прочетете едно от интервютата във в. "Стандарт", да видите за какво става дума. Клепа с уши подир мен лицето, докато стана главен редактор на "Демокрация". После заяви, че вестникът е на 39-те - създаде ги, те му биха шута, той тича да се жалва - няма ръка, дето е целувал да не я хапал. Какво е това? Иначе добро момче, ама не знае за какво става дума. Мисли си, че играе белот в купе със случайни спътници. Същият чешит е Косьо Мишев - интелигентен, обаятелен, по своему почтен, но роден за артист и драматург. Той сам си нарече професията: "контрадезинформатор". Един прави "информация", втори - "дезинформация", трети - "контрадезинформация", а ако се наложи - "антиконтрадезинформация" - направо пиеса. Шекспир в ролята на съветник на министър-председателя! Драмата е неизбежна. Финалът е поучителен, за зрителите монолог на пострадалите, от който следва, че "има нещо гнило в Дания".

Групата, за която не подозирах, бяха "плановиците". И трите групи са омешани. Но плановик е например Едвин - железният рицар на революцията. Не е вярно, че вярва на фактите - той знае, че лъже. Той вярва на Плана! Вярва така, че е готов да плаши, че ще мре за него. Плана, който сам е измислил. Един герой на Умберто Ек от "Махалото на Фуко". Строява фактите като войници, стриже ги, облича униформата и вика - виждате ли каква хубава рота се получава.

Тия хора бъркаха Седесето - фашизоиди, играчи и плановици. Имам вина, че отделни хора от тях влязоха в политиката, но това беше масово нахлуване. Нямаше да ги спра.

- И вие ли сте групар? От кои сте?

- На времето редовно участвувах в предаването "добър ден" на Виза Недялкова. Веднъж Виза ми каза - ти играеш обществена роля. Не трябва да играеш себе си. Трябва да бъдеш "общественик". Съзнавах за какво ми говори, но промяна не можех да направя. Аз съм си аз. Бившият ми шофьор в СДС-то ми правеше забележка: стъпвай по-тежко и гледай от високо. Такъв тип е и Йоло Денев - поет, революционер и звездоброец.

Дойде Сегела, за да ни съветва в предизборната кампания. Поиска да види Желев. Показах му го. "Този става за президент! - рече той. - Автентичен човек." Това е четвъртата група - "автентичните хора".

- Пак ли се играе на "добри" и "лоши"?

- Не, разбира се. Като изключа фашизоидите или кафявите реваншисти, при останалите става дума за доминанта в политическото поведение, а не нравствена характеристика. Има и добри, и лоши хора и сред играчите, плановиците, автентичните. После, няма чисти типове. Всеки е по малко всякакъв.

- Как да ги разпознаем? Споменахте Сидеров, Косьо Мишев, Желев... А другите?

- Името Сидеров не съм го споменавал. Автентични са: Ивайло Трифонов, Георги Спасов, Димитър Коруджиев, Николай Генчев, Христофор Събев, Босия, Елка Константинова, Асен Мичковски, Жан Виденов, Стефан Савов. Плановици са Едвин Сугарев, Николай Василев, Михаил Неделчев, Александър Лилов, Янко Янков, Петър Бояджиев. Играчи са Константин Тренчев, Александър Томов, Димитър Луджев, Йордан Василев, Петър Дертлиев, Иван Костов, Иван Пушкаров, Христо Иванов, Александър Йорданов. Подчертавам - не влагам нравствена оценка в тази типология. Високо нравствена личност може да бъде добър или лош играч, да не е или да е "автентичен", да е "плановик" или не. Делението не е изчистено, възможни са други типологии, мнозина политици не се побират в него.

- Интелектуалната гимнастика все още ли има смисъл?

- Като назоваваме с определения политиците, по-лесно ги разбираме. Важно е назоваването да не бъде проклетисване, да го вършим като отговорно занимание, а да го възприемаме условно.

- Кой ще победи в България от тези типове?

- При Вазов има такава сценка. Правя свободен преразказ. Няма време за справки. Единият гледа Луната и пита Другия: "Хаджи, туй месечината гаче да е живо нещо?". Другият отговаря: "Тъй е, Хаджи!" първият въздъхва възхитено - "Ей, много чело, много знае!" Да погледнем българския фолклор, историята на Паисий, житието на Софроний, героите на Каравелов, изследванията на Димитър Маринов, Иван Хаджийски, Страшимиров, Данов... Вземете поезията на Ботев, Яворов, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Дебелянов, Смирненски, Вапцаров, Лилиев, Далчев... От "Че игра ли Кръсте царот или да! до "Мамка му и прасе!", като минем задължително през Омуртаговата колона: "Човекът и добре да живее, умира!" - отвсякъде блика изводът: българинът е автентичен човек! Той обича и цени непринудеността. Бай Ганьо и Тримата глупаци са само насмешка, а тефтерчето, писмата и дейността на Левски - неин величествен паметник. Автентичността остава непринуденост в българския си вариант - означава човещина, трудолюбие, непретенциозност. И задължително: "Прекаленият светец и на Богу не е драг." Вариантите вън от автентичността нямат "почва у нас", както казваше един "плановик". Либерализмът е идейна основа за изява на българската автентичност. Но да си останем либерали - възможни са и други идейни основи... Важно е да не са припрени. Българската автентичност побеждава на принципа на тревата. Всяка пролет избуява, всяка есен увяхва, ако трябва петстотин години ще дъвче с корените си чуждото на земята ни и пак ще му разкаже играта.

- Като че ли влизате в противоречие със самия себе си?

- Досещам се, но нали бирника трябва да зарежем в блатото?

 

Разговора води Розалина Евдокимова.

 

 

 

 

  

 

 

 


Copyright 1998-2007 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

 

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История|
Етнография и фолклор | Българска кухня | Поглед към деня