Интервюта, статии, изявления

1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

 

27 ноември  - 4 декември 1992 г.,  в. "Чая"

 

Рубрика: Гост на броя

НАРОД ДЪЛГО СЕ НЕ ЛЪЖЕ

 * Правителството трябва да си иде и коалицията на върха е неизбежна. БДЦ е готов да поеме управлението на страната.

Петко Симеонов

 

Председател съм на БДЦ, който обединява партиите от СДС-център и СДС-либерали, т.е. председател съм на "люспите". Председател съм на партия "Либерали", която води началото си от клубовете за демокрация. Семеен съм. Имам четири дъщери, една жена, три котки и две кучета. Автор съм на два романа и една социологическа монография.

Длъжен съм да отбележа факта, че СДС възникна непосредствено след Десети ноември. Разговорите за неговото създаване започнаха през лятото на 1989 г. с представителите на неформалните сдружения. Той възникна като коалиция, която трябваше да обедини усилията на демократично настроените слоеве от нашето общество за решителна смяна на тоталитарната система, и изграждането на нова демократична държава. В самото начало в СДС членуваха хора, които след това заеха възлови места в преименувалата се БКП. Лозунгите на СДС бяха лозунги на европейската демокрация, и те увлякоха широки слоеве от населението. Предизборната борба превърна СДС в политическа сила със свой партиен интерес, свързан с вземането на властта. В този момент пък БСП устояваше позициите си във властта.

През 1990 г. обаче в СДС нахлуха нови хора, които ние условно нарекохме "априлско поколение". Дотогава те стояха настрана от процесите в страната и де факто изчакваха. Веднага след изборите се почувства това разделение между двете вълни в СДС. Борбата между тях придоби ясни политически очертания в началото на 1991 г., когато спорът беше между лозунги на 39-те за незабавна смяна на системата, и за мирен и решителен еволюционен преход. Надделяха 39-те, а ние бяхме прогонени. Но с това процесите в СДС не спряха дотук. Впоследствие се оформиха четири групи - на демократите, предвождана от Стефан Савов, на радикалдемократите с Елка Константинова, Александър Йорданов и Михаил Неделчев, лобито на "Подкрепа", и четвъртата - доста разпиляна група на монархистите. Всички те се стремяха да вземат най-много от това, което беше завоювало СДС. Това беше едната тенденция. Другата остана по линията на президента и Координационния съвет.

Дебело трябва да се подчертае, че д-р Желю Желев е най-яркият представител на опозицията, водена от идеалите на демокрацията. Ако той не беше избран за президент, щеше да стане "люспа" още през 1991 г. Сигурно щяха да го изгонят от СДС. Може да се каже, че с конфликта между д-р Желю Желев и СДС на 39-те, продължава конфликтът между основателите и априлското поколение. Тези хора с политически средства се опитаха да компенсират психически, образователни и социални непълноценности. Възможно е все пак, но е малко вероятно в редиците на СДС да надделеят разумните хора. Когато се противопоставяме на водената днес от СДС политика, нито аз, нито моите колеги смятаме, че всички в СДС мислят погрешно. Там има и свестни хора. Ако те съумеят да вземат връх, СДС може да има друга съдба, да си остане една завидна политическа сила за продължителен исторически период.

В тези условия се очертават възможности и за новите политически сили. Аз определено считам, че партия "Либерали", която започва живота си от 3 ноември 1988 г., като изразител на умерените настроения, се бори по еволюционен път да направи промяната.

 

 

 

 

    

 

 

 


Copyright 1998-2009 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

 

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История|
Етнография и фолклор | Българска кухня | Поглед към деня

Home