Интервюта, статии, изявления

1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

 

07 август 1992 г., в. "Континент"

ПЕТКО Симеонов ПИШЕ КНИГА ЗА РАННИЯ СДС, СЕГА ВЯРВА В "СМИСЛЕНИТЕ ХОРА"

 - Излиза, че вие упорито продължавате да пишете книги... Кажете нещо за следващата - чу се, че ще четем интересни неща за първото СДС.

- Това е една документална книга. Излагам факти от периода непосредствено преди 10 ноември и след това, от организирането на тогавашната опозиция. Бил съм свидетел на всичко  и го описвам така, както съм го видял. Не спестявам никакви истини. Включително и неща, в които съм сбъркал. Имам един основен проблем - той е свързан с мярката между фактите като факти и очертаващите се на тях тенденции.

- Ще се стреснат ли някои хора?

- Не става дума за тези, които са на най-високите места на СДС. Тях тогава ги нямаше. Е, Сашо Йорданов присъстваше, Михаил Неделчев също... Стремя се да не правя някакво актуално четиво, което да бъде тълкувание на днешни съотношения на политическите сили, да бъде инструмент за политическа борба.

- Но последните три години са исторически за България...

- Така е и ние имаме съзнание за това. Такива три години животът ни подари. Но нямахме съзнанието за опазването на тази история - като се започне от опазването на документи и се стигне до ценност по отношение на ценностните приноси. Например Георги Спасов. Той беше автор на значителна част от първите документи на СДС. Те излизаха от Координационния съвет. Добър или лош, този човек е изиграл значима роля в онзи период. И той е ценен човек за демократичния процес в България. Ето, ние го забравихме.

- Няма да ви обвинят все пак, че изнасянето на каквито и да е факти прокарвате определени настроения и налагате тенденции?

- Аз и да мълча, и да говора, и да пиша, и да не пиша - каквото и да напиша - пак има кой да ме обвинява.

- Какъв "плет" плете сега Петко?

- Сега се стремя да изградя БДЦ и Партия- Либерали, да запазя и да развия онези позиции, които са ни водили през всичките тези десетилетия - мен и моите приятели. Става дума за единство на нравственост и политика. Смятам, че БДЦ като формация трябва да направи всичко, за да въплъти това единство. Защото основната драма в момента е, че политиката отново загърби нравствеността. Политиците, както преди десети ноември викат: "Тя, историята ще ни оправдае" или "Може да не е много честно, може да не е много чисто, но е добре да се действува." Отново взема връх политическата целесъобразност  над закона - това е другата драма на страната. Сега основната задача на смислените хора е те да се обединят - колкото и да сме уморени и притеснени от материални проблеми, от новите правила на социалната игра. това ми е голямата "плетка" в момента.

- Да, но именно "смислените" хора се тревожат от това, че липсва политическа алтернатива.

- БДЦ го има, смислените хора ги има - значи алтернатива има.

- Не ви ли се струва, че при предсрочни избори може да се повтори картината от миналата година, отчаянието и безпътицата са толкова големи, а и хората сякаш на никого не вярват.

- България е в политическа криза - това е ясно, - защото парламентът всъщност е парламент на малцинството, още повече след разрива на СДС със синдикатите. Каквито и политически манипулации да се правят, от истината не може да се избяга. Има само един изход, който би дал възможност на правителството да поеме дъх - единодействие не само с ДПС. Нека да си сътрудничат и с другите извънпарламентарни партии и организации, нека по основни въпроси, засягащи интересите на страната да се води диалог и с БСП. Не може да има решение на основни национални проблеми, ако няма съгласие на основните политически сили в страната. Такива са въпросите на външната политика, на националното съгласие. Най-сетне трябва да се отговори каква страна ще бъде България: Черноморски вилает, бананова република, азиатска деспотия или европейска държава. Нужно е да се очертаят конкретните стъпки, които да се направят за постигане на целта. Това ще е цел не само на правителството на Филип Димитров, не само на кабинета на СДС, а и на всички други правителства. Така че парламентарното мнозинство сега има някакъв шанс, но не виждам податки, че това е възможно - при минималната подкрепа за изпълнителната власт.

- Ахмед Доган доста подробно разнищи проблемите, за които говорите вие...

- Той много добре го каза. Натрупалите се синдикални искания и всички други източници на напрежение за правителството го дърпат надолу. По наши сведения още отсега се очертава бюджетен дефицит свръх предвидения 3 млрд. лева. Натрапват се и конфликтите с другите политически сили, които не са съгласни с правителствената политика, с начина на извършване на реформата, етническото напрежение расте. Пенсионерите едва живеят, безработицата сред младите е страшен бич. Всичко това кабинетът на Димитров няма да може да реши и страната ще навлезе в активна фаза.

- Останало ли е нещо, което бихте искали да кажете на хората, за които твърдите, че ще ви повярват?

- В една пазарна икономика и в условията на политическа демокрация трудолюбивият човек няма от какво да се бои. Той винаги намира начин да се реализира, да спечели, да се чувствува добре. За съжаление ние не сме изградили нито пазарно стопанство като хората, нито имаме реална политическа демокрация. Така че ако говорим, че много хора в момента са в тежко положение - има реални основания да смятаме, че нещата ще могат да се оправят.

- За какво се безпокоите сега, когато говорите за надежда и бъдеще?

- За това, че политиката на СДС сега е политика, която ще определя съдбата на България и в близките десетилетия. Тя може да изправи огромни маси от хора пред свършени факти. Както се очертава например процесът на реституция... Ние сме не само за реституция на собственост, а за реституция на труд. Човек, който е имал трудово участие през целия си живот трябва да получи шанс за участие в приватизацията, като му се възстанови национализираният труд. Един лекар примерно е изкарал поне за пет магазина, но не получава нищо според сегашните закони... Ето затова този парламент трябва да си отиде и да дойде нов, който няма да е загрижен само за трите процента реститути.

- Вие вече не сте шеф на Агенцията за чуждестранна помощ - обидно ли ви е?

- Не, напротив, това е голямо облекчение за мене. А г-н Стефан Чанев е почтен човек и разбира от проблемите на агенцията. Той може да направи много за нея, още повече че има поддръжката на СДС, а това е важно.

Интервюто взе: Елена ДЮЛГЕРОВА

 

 

 

 

    

 

 

 


Copyright 1998-2007 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

 

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История|
Етнография и фолклор | Българска кухня | Поглед към деня