РЕАЛИИ: НАСЛЕДСТВОТО НА ЖИВКОВ

 

Историците ще се занимават с Тодор Живков.

Тук ще отбележа, че той имаше невероятен инстинкт за опасност и оттам - за оцеляване. Луканов (и в присъствието на Петър Младенов) казваше – „инстинкт на глиган“. Но образците му на мислене, и за добро, и за лошо, бяха селски. Той управляваше без никакво чувство за ролята на инфраструктурата в развитието на стопанството; по негово време в страната беше построена само една сграда, която вероятно ще остане в бъдещия свят – НДК, и то благодарение на дъщеря му; бяха издигнати само два паметника извън контекста на комунизма, отново благодарение на дъщеря му - Камбаните и Паметника на Незнайния войн. При честването на 1300 годишнината на българската държава, поради натиска на Москва (да нямало „национализъм”), паметникът на Аспарух вместо в София беше издигнат в Добрич;  масовото жилищно строителство (панелното), което е проектирано и изпълнявано през седемдесетте-осемдесетте години на миналия век, беше на най-ниското културно равнище на жилищно строителство за онова време; изолацията на страната от развития Запад беше съзнателна политика и то не само поради съветския натиск; притискането на дребните собственици беше систематично и пак не Москва беше виновна; ограничаването на личната собственост имаше абсурден характер (имаше норма – максималното жилище не можеше да бъде повече от 120 квадратни метра, разбира се, с изключение на размера на техните жилища) и пр., и пр.   

В края на 80-те години Живков започна серия от промени...

Една от неговите инициативи беше Указ 56.

 


 

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

 

 

Copyright 1998-2010 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.