ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА В СТРАНАТА

ЗА ПЕРИОДА

10 юни - 31 декември 1990

 

Юни 1990

 

10 юни, неделя - Първи тур на изборите за ВНС.

нощта на 10 срещу 11 юни

- В нощта след изборите германската фирма ИНФАС изнася данни, според които СДС губи изборите. Същите данни получава и БСЧИ. Те са потвърдени и от създадената в СДС система за собствено преброяване на бюлетините.

- Спонтанно събиране-митинг на привърженици на СДС пред НДК.

 

11 юни

- Пред сградата на СДС в София привърженици на СДС заемат улицата и спират движението.

- Напрежение пред Народното събрание, където работи ЦИК.

- Масови протести, митинги, стачки и барикадиране на булеварди като протест срещу изборните резултати.

- Начало на студентската стачка в Софийския университет, която получава подкрепа от студенти от цялата страна.

- Начало на движението "Гражданско неподчинение" и начало на неговите прояви.

 

12 юни

- Ефективна окупационна стачка в СУ “Св. Кл. Охридски”, организирана от Федерацията на независимите студентски дружества с искане да се изяснят случаи на спекулация и фалшифициране на изборите, регистрирани от представителите на СДС в избирателните комисии.

- Протести на стачкуващите студенти пред телевизията. Иска се оставката на председателя на Комитета за телевизия Павел Писарев заради партийни пристрастия по време на прякото предаване от НДК на 10 срещу 11 юни.

 

13 юни

- Разраства се окупационната стачка в СУ и в други ВУЗ-ове в страната.

- Студентите очакват отговор от парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио: защо е преустановено излъчването на информация за изборните резултати в ранните часове на 11 юни, както и за причините за последвалото информационно затъмнение върху обстановката в страната.

- Инициатива “Гражданско неподчинение” блокира кръстовищата на “Орлов мост” и пред Софийския университет. Желю Желев, Елка Константинова, Петко Симеонов, Георги Спасов и други членове на НКС приканват протестиращите да освободят улиците.

- КС на СДС излиза с декларация, в която признава изборите и призовава гражданите да преустановят всички действия, водещи до нарушаване на обществения ред.

- На импровизиран митинг сред протестиращите на “Орлов мост” Желю Желев отново ги призовава да вдигнат барикадите. Барикадите се състоят от градински пейки, щайги, кашони, кофи за боклук, разпънати едноместни палатки.

 

14 юни

- Обявяване на официалните резултати от първия тур на изборите от Централната избирателна комисия.

- Първо посещение на делегация на Международния валутен фонд в България. Съобщава се, че е възможно България да стане член на МВФ през септември.

- Основава се Българска офицерска легия "Г.С. Раковски".

- В телевизионното предизборно студио на СДС се излъчва видеозаписът на Евгений Михайлов с репликата на президента Петър Младенов “По-добре танковете да дойдат”, изречена пред сградата на НС на 14.12.1989 г.

По повод на видеоматериала по БНТ е прочетено опровержение на П. Младенов, в което показаните кадри и звук са обявени за монтаж.

 

14 и 15 юни

- В Източен Берлин, все още столица на Германската демократична република, се провежда заседание на Комитета на министрите на отбраната на държавите-участнички във Варшавския договор.

 

17 юни

- Втори тур от изборите за ВНС.

- СДС заявява отказа от участие в коалиционно правителство.

 

19 юни

- Централната избирателна комисия връчва на президента Петър Младенов официалните резултати от изборите. С този акт нейната дейност приключва. За законността на изборите ще трябва да се произнесе новоизбраното Велико народно събрание.

- Прекратява дейността си международният пресцентър в НДК за отразяване на изборите за ВНС. Той започва да функционира на 4 юни, към него са акредитирани 1218 журналисти, дипломати и официални гости.

- Консултативна среща на ръководителите на политически партии и движения, които не са успели да преминат четирипроцентовата бариера и нямат избрани депутати във Великото народно събрание. Съобщението е публикувано във вестник "Република".

Срещата (наречена и "конференция") се провежда в зала 13 на НДК. На нея Републиканската партия излиза с призив за създаване на коалиционно правителство. Подкрепя ги Християн-републиканската партия. Партията на свободните демократи-център внася за обсъждане документ - коалиционното правителство да бъде с участието на БСП и СДС. Документът не е гласуван. Конференцията завършва с "призив-обръщение", което е публикувано във вестник "Република" (броя от 21-27 юни, стр. 9).

 

21 юни

- Стачкуващите студенти искат експертизата на видеоматериала за репликата на президента П. Младенов, излъчена по телевизията на 14.06.1990 г.

Декларация на СДС, в която КС заявява, че няма основания за упреци към ЦИК и за оспорване на изборните резултати.

 

22 юни

- Митинг-празник на СДС в Благоевград – в 7 от осемте едномандатни избирателни района в Пиринска Македония за депутати са избрани кандидатите на СДС.

Висшият съвет на БСП издига кандидатурата на Андрей Луканов за министър-председател.

БСП започва политически консултации за съставяне на ново правителство.

Първа среща на депутатите от СДС. Обсъдена е структурата на парламентарната група на СДС.

- В писмо, прочетено по БНТ, Руска Налбантова – председател на Съюза на ТКЗС с център Пловдив, заплашва, че ако студентите не прекратят стачката си, ще блокира София с 5 500 комбайна, 3 700 трактора и 3 400 транспортни средства.

 

 

Юли 1990

 

3 юли

- Преподаватели от СУ в декларация заявяват, че ако до 18 ч. не бъдат удовлетворени студентските искания, ще обявят безсрочна седяща стачка пред президентството.

 

4 юли

- Председателят на Комитета за телевизия Павел Писарев подава оставка.

- Започва седяща стачка пред президентството, с която се искат: оставка на Петър Младенов; публичен съд срещу Тодор Живков; писмени уверения от парламентарните сили за решаване на проблемите пред страната. Тази стачка в следващите дни се обединява с стачкуващите студенти и прераства в Град на истината.

Обявено е заключението на комплексната техническа експертиза, назначена на 29-и юни 1990 г., по следствено дело №21-90 г., образувано за изясняване на обстоятелствата, при които е заснет видеозаписът на Евгений Михайлов от 14.12.89 г. Става дума за "танковата касета" с участието на председателя /президента/ Петър Младенов. В заключението е прието, че видеозаписът е автентичен и по него не са правени допълнителни манипулации.

 

6 юли

- Стачкуващите студенти искат оставката на президента П. Младенов заради “безнравствената му позиция”.

- СДС в декларация подкрепя искането на студентите за оставка на П. Младенов.

- На заседание на КС на СДС за Председател на КС е преизбран Желю Желев. За зам.-председател е преизбран Петко Симеонов. Той предлага да бъдат избрани още двама заместник-председатели - Филип Димитров и Христофор Събев. БЗНС "Никола Петков" и БСДП добавят и Милан Дренчев. Така заместник-председателите стават четирима. За говорител на СДС Желев предлага Стоян Ганев, Петко Симеонов предлага и Михаил Неделчев. Двамата са избрани за говорители. При това гласуване отново се отправя запитване - защо в предизборната кампания е било позволявано на Лиана Панделиева да чете документи на СДС. НКС приема обяснението на Петко Симеонов, че тя е използвана като "лице" на кампанията и няма никакво отношение към политическата дейност на нито една структура на СДС.

В следващите дни Стефан Савов отправя ново запитване за използването на Лиана Панделиева в предизборната кампания.

- Петър Младенов подава оставка като председател (президент) на България до Великото народно събрание.

 

7 юли

- Седящата стачка в центъра на София продължава. От разпространената на 6 юли декларация остават неизпълнени условията: Да бъде определена дата за публичен процес срещу Тодор Живков; да се гарантира, че новият президент няма нищо общо с партийни, държавни, стопански и военни структури, вкл. МВР и ДС; да бъде оповестено имуществото на БСП; да се гарантира, че във ВНС няма да заседават хора, отговорни за създаването на лагерите на смъртта, нахлуването на българските войски в Чехословакия през 1968 г., укриването на истината за Чернобил и други тежки престъпления.

- Прекратена е студентската стачка. Част от студентите се присъединяват към седящата стачка пред президентството.

- На съвместно заседание на НКС на СДС и депутатите от СДС е обсъден статутът на Парламентарния съюз на демократичните сили. Той предвижда Общо събрание на всички депутати, участващи в Съюза, и Парламентарен съвет, за председател на който е избран Желю Желев. Заместник-председатели са Петър Корнажев и Стоян Ганев.

- ВС на БСП излиза с призив към своите избиратели: "Организирайте се, излизайте с публични акции".

 

8 юли

- Част от участниците в седящата стачка пред президентството се обединяват в Движение “В името на истината”. По-късно се организира “Град на истината”. Първи кмет на Града е актьорът Георги Георгиев.

 

10 юли

- Откриване на 7-ото велико народно събрание във Велико Търново.

 

17 юли

- В София продължава първото тържествено заседание на ВНС. Кандидати за председател на Парламента са акад. Николай Тодоров от БСП и Стефан Савов от СДС. За председател на ВНС е избран акад. Н. Тодоров. Кандидати за зам.-председатели са Гиньо Ганев и Иван Глушков, издигнати от БЗНС, Стефан Савов и Никодим Попов, издигнати от СДС.

 

18 юли

- Стефан Савов си прави отвод. За зам.-председатели на ВНС са избрани Гиньо Ганев, Иван Глушков и Никодим Попов.

 

20 юли

- БСП предлага кандидатурите на проф. Чавдар Кюранов и проф. Велко Вълканов за Президент и Вицепрезидент на страната. СДС предлага съответно д-р Петър Дертлиев и Петър Берон. БЗНС предлага Виктор Вълков за президент.

 

24 юли

- Във ВНС се провеждат 2 гласувания за президент, но нито един от кандидатите не събира необходимите 2/3 от гласовете на присъстващите.

 

26 юли

- Отново се провеждат 2 гласувания за президент, но никой не печели.

 

30 юли

- БСП оттегля кандидатурата на Чавдар Кюранов за президент. Провежда се 5-о поред гласуване, при което пак няма избран кандидат. Резултатите са: за Виктор Вълков – 257 гласа; за Дертлиев – 130 гласа.

 

31 юли

- Почти седнал на президентското кресло след последното гласуване, Виктор Вълков се оттегля по решение на ПГ на БЗНС. Петър Дертлиев също оттегля кандидатурата си. От името на ПСДС Стоян Ганев издига нова кандидатура на СДС – д-р Желю Желев.

 

 

Август 1990 г.

 

1 август

- ВНС избира Желю Желев за Президент с 284 гласа. Веднага след това той прави изненадващо предложение за вицепрезидент да бъде избран не предложения от ПСДС Петър Берон, а генерал-полковник Атанас Семерджиев. Предложението е прието с овации.

- “След дълги парламентарни перипетии и отхвърлянето на кандидатурата на Петър Дертлиев комунистическото мнозинство във ВНС се съгласява да гласува за избора на Ж. Желев, председател на СДС, за президент, който от своя страна приема за вицепрезидент ген. Семерджиев. От този момент нататък започва натискът за съставяне на коалиционно правителство, т.е. участие на СДС във втория кабинет на Луканов. Поддръжници на тази теза са хората около Ж. Желев. В парламентарната група против нея се обявяват повечето депутати.” /Ф. Димитров, “Нежната революция в дати и факти”, в. “Демокрация” № 278, 27.11.1995 г., с. 7; № 280, 29.11.95, с.7/

Според съществуващите от онова време документи, а и според моите лични записки, няма нито един член на НКС или депутат от СДС, който да е предлагал СДС да участва във второто правителство на Луканов, под каквато и да е форма.

  

   2 август

 

  Ню Йорк – В интервю, публикувано в “Ню Йорк таймс”, новият директор на КИНТЕКС Антон Салджийски заявява, че фирмата разполага със серийните номера на всички оръжия, които е изнасяла за държави от Варшавския договор, и страни като Либия, Сирия и Ирак. По данни на западни разузнавателни централи КИНТЕКС е била един от главните доставчици на оръжие за терористични организации.

3 август

- За председател на КС на СДС е избран Петър Берон. За заместник-председатели са преизбрани Петко Симеонов и Христофор Събев.

Жителите на “Града на истината” обявяват, че техните основни искания са изпълнени и те ще обмислят нови начини за съществуване на Града. Но Градът трябва да продължи да съществува.

 

6 август

- “Градът на истината” прекратява протестите, но остава със "символично" присъствие пред президентството като по брой "жители" си остана същият.

КС на СДС преизбира още двама заместник-председатели: Милан Дренчев и Филип Димитров.

8 август

- Министерският съвет прие постановление за изпълнение от НРБ на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 7 август за налагането на санкции срещу Ирак. С постановлението се налага забрана на износа, вноса и реекспорта на всички видове стоки от Ирак и Кувейт с изключение на медикаменти и храни с хуманитарна цел. Забранени са и транспортните услуги и финансовите операции.

 

9 август

- Петър Берон е избран за Председател на ПСДС. Избран е и още един заместник-председател – Димитър Луджев.

 

14 август

 

- Според съобщение на Ройтерс точно преди налагането на ембаргото българска висша правителствена делегация е провела в Багдад успешни преговори за допълнителни покупки на иракски петрол срещу оръжие и боеприпаси, за да се компенсира 16 процентното съкращаване на съветските доставки. България е сред най-засегнатите от ембаргото източноевропейски страни, тъй като е от крупните кредитори на Ирак - над 1 млрд. и 200 млн. долара за минали доставки "на доверие" на оръжие и храни и по неизпълнение сметки за строителни обекти.

 

 

22 август

- ВНС приема оставката на правителството.

 

23 август

- Президентът Желю Желев започва консултации с политическите сили за съставяне на ново правителство.

ВНС гласува Анкетна комисия по досиетата.

 

27 август

- През нощта на 26 срещу 27 август е разбит и запален партийният дом на БСП в София. Повод за безредиците става заплахата на Пламен Станчев, че ще се самозапали, ако от сградата не бъде свалена червената петолъчка.

Милиционерите, които се намират около сградата, не се намесват, като казват, че “чакат нареждане и заповед на президента”.

В 2 часа през нощта президентът Желев свиква съвещание с ръководството на МВР и ръководителите на политическите сили. Всички политически сили осъждат “вандалския акт”. /БТА, бюлетини “Вътрешна информация” 1990, 1991 г./

Главно следствено управление образува предварително разследване за пожара.

“С изключение на д-р Тренчев, всички лидери на СДС, стекли се на площада, характеризират акта като провокация и възпират събраните хора от даване на повод за полицейски насилия. Все пак рано сутринта Градът на истината е разгонен от полицията”. /Ф. Димитров, “Нежната революция в дати и факти”, в. “Демокрация” № 278, 27.11.1995 г., с. 7; № 280, 29.11.95, с.7/

В обръщение на Движение “В името на истината” се казва, че те са направили всичко възможно, за да спрат надигащата се вълна от гняв пред партийния дом, но това не е било само по техните сили, а и на органите за сигуност. Движението е разтревожено и от информационното затъмнение: смесват се в едно Градът на истината, Движението "Гражданско неподчинение" и развилнялата се тълпа.

"Неизвестно лице" е издало заповед на специалните части, които сутринта на 27 август са изравнили със земята Града на истината, се казва в обръщението.

 

31 август

- ВНС приема Закон за изменение и допълнение на Закона за народните съвети. До провеждането на избори за местна власт се създават Временни областни и общински изпълнителни комитети, които се назначават от Министър-председателя след консултации между политическите сили. Временните изпълнителни комитети назначават Временните изпълнителни управи на кметствата. В Закона се посочва, че нито една политическа сила не може да има мнозинство във Временните комитети и управи. Местните избори трябва да се проведат не по-късно от 3 месеца след влизането на Закона в сила.


 

Септември 1990 г.

 

10 септември

– На пресконференция на СДС става ясно, че едно от условията за влизане в коалиционно правителство е приемането на икономическата програма на СДС.

 

13 септември

– СДС отново заявява, че няма да участва в коалиционно правителство.

 

14 септември

– В обръщение пред ВНС Желю Желев предлага съставяне на "програмно правителство".

ВС на БСП застава зад предложението на Президента и приканва останалите парламентарни сили съвместно да изработят правителствена програма, която да бъде одобрена с парламентарен консенсус. В случай, че това не стане, Андрей Луканов ще предложи състав на правителство без участието на СДС.

 

17 септември

- СДС отново заявява, че може да подкрепи правителството, ако неговата програма е на основата на предизборната платформа на СДС.

 

18 септември

– Консултациите при президента за съставяне на ново правителство завършват. СДС и БЗНС отказват участие в правителството.

 

19 септември

– ВНС избира Андрей Луканов за министър-председател.

 

20 септември

– ВНС гласува състава на правителството. Зам.-председатели на МС са Георги Пирински, Белчо Белчев и Нора Ананиева.

 

25 септември

– Александър Лилов е преизбран за председател на БСП на 39-ия конгрес на БСП.

 

 

Октомври 1990 г.

 

- “Президентът Желев упражнява  прерогатива си да отменя неконституционосъобразни подзаконови актове и отменя наредбата за временно ограничаване на жителството в София и други големи градове. Отхвърля предложенията на Йордан Соколов и Филип Димитров да използва това свое право, за да осъществи подзаконова “нормативна революция”.

4 октомври

– Свалена е червената петолъчка от Партийния дом в София.

 

- Сорос открива фондация “Отворено Общество” в София. Той ще финансира фондацията с 1 млн. долара годишно, а българското правителство ще отпуска съответно 1 млн. лева годишно.

 

8 октомври

– На пресконференция на СДС става ясно, че към момента в съюза членуват 16 организации /2 със замразено членство – НСДП и НДЗПЧ/, а 6 партии чакат да бъдат приети.

 

17 октомври

– Утвърден е Временният изпълнителен комитет в София. За председател е избран Александър Каракачанов от СДС, зам.-председател е Георги Цветков от БЗНС, а секретар – Тодор Модев от БСП.

 

18 октомври.

– Алтернативната социалистическа партия /АСП/ е приета за член на СДС с 11 гласа “за” , 2 “против” и 1 “въздържал се”.

 

5 октомври

– Поради невъзможност изборите за местни органи на държавната власт да бъдат проведени в определения срок /7.12.90 г./ ВНС със закон ги отлага за неопределено време.

 

29 октомври

– Брифинг на СДС, на който става ясно, че СДС няма да подкрепи програмата на Луканов. Петър Берон заявява, че правителството на Луканов трябва да поеме отговорността за изпълнение на програмата си или да се оттегли. /БТА, бюлетини “Вътрешна информация”, 1990, 1991 г./

 

 

Ноември 1990 г.

 

1 ноември

– ПГ на БСП поддържа становището на Луканов за парламентарен консенсус за програмата на правителството и съставяне на програмно правителство на националното съгласие чрез реорганизиране на сегашния министерски съвет.

 

5 ноември

– Брифинг на СДС, в който се заявява, че СДС е готов да поеме цялата отговорност за управлението на страната. Подчертано е, че терминът “правителство, доминирано от СДС”, означава, че ключовата роля в него ще бъде на СДС, но в него могат да участват и представители на БСП.

В СУ “Св. Кл. Охридски” е решено  да бъде обявена студентска окупационна стачка. Идеята се подкрепя от 20 стачни комитета. В декларация се настоява за решаване на конкретни социални и академични проблеми. Поставят се и политически искания - национализация на имуществото на БСП, привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение в страната, незабавна гласност за работата на Мандатната комисия на ВНС и др. Окупационната стачка се подкрепя от Академичния форум “Млада демокрация”. По-късно към студентската стачка се присъединяват и ФНСД.

В писмо до СДС КТ “Подкрепа” предлага да приеме статут на “наблюдател” в КС, тъй като смята за по-естествена тази форма на партньорство между синдикат и политически партии.

 

6 ноември

– Президентът призовава студентските организации да прекратят окупационната стачка, защото тя се провежда в момент, когато политическите сили провеждат консултации и е многа важно запазването на гражданския мир в страната.

 

7 ноември

– Стачкуват много ВУЗ-ове в страната и в София.

- Стелиян Стойчев, представител на ФНСД и депутат във ВНС, заявява, че ФНСД не е съорганизатор на стачката. Те подкрепят политическите искания на стачниците, но отричат окупацията като форма на протест. Според него окупацията може да се превърне в повод за “увековечаване на комунизма” в страната.

 

9 ноември

- 16 депутати социалисти се обособяват в отделна ПГ за национално съгласие в групата на БСП. Учредителното заявление е прочетено от Борис Димовски.

 

10 ноември

– Стачният комитет на СУ отхвърля тезата на КС на СДС, че студентските искания са проекция на политическата декларация на ПСДС. Те заявяват, че протестът им ще продължи и след евентуална правителствена промяна – докато не получат гаранции от новото правителство за решаването на техните искания.

 

12 ноември

- На заседание на КС на СДС 15 организации подкрепят идеята за правителство, доминирано от СДС, но само 4 изказват готовност да участват в него – ЗП, РДП, ОДЦ и ФКГД.

 

14 ноември

– В СУ е учреден Обществен съвет за защита на стачкуващите студенти. В него влизат преподаватели, учени, журналисти и общественици.

-Брюксел – Външният министър на България Любен Гоцев,  пристига на официално посещение в НАТО, се среща с министъра на външните работи на Кралство Белгия Марк Ейскенс.

15 ноември

- На Общо събрание на стачниците в СУ идват народни представители от СДС – П. Берон, Ст. Ганев, Ал. Йорданов и др. Студентите още веднъж припомнят, че амбицията им е стачката да остане “свободна” от опеката на която и да било политическа сила и че исканията им са по-скоро морални, отколкото политически.

Призив на СДС за протестни митинги срещу правителството в цялата страна на 16, 17 и 18 ноември.

 

18 ноември

– Голям митинг на СДС в София с искане на оставката на А. Луканов.

 

19 ноември

– В декларация на студентския стачен комитет се казва, че вече стачкуват над 50 висши и полувисши училища в страната. Ако исканията им не бъдат изпълнени, студентите призовават към обща политическа стачка в цялата страна.

- КТ “Подкрепа” обявява стачна готовност с искане за оставка на правителството. При неизпълнение на искането от 26 ноември ще бъде обявена ефективна обща политическа стачка.

 

20 ноември

– СДС подкрепя обявената от КТ “Подкрепа” стачна готовност.

- Режим на тока.

 

21 ноември

- В подкрепа на студентските стачни искания Академичният съвет решава да прекрати редовните учебни занятия в СУ до 1.12.90 г.

 

22 ноември

– Жива верига около сградата на парламента.

- В декларация пред ВНС ПСДС предлага да се гласува вот на недоверие на министър-председателя и на правителството.

Във ВНС – Бюджетът, предложен от Андрей Луканов, се приема с тайно гласуване, без участието на депутатите от СДС, БЗНС и ДПС.

Румен Воденичаров обявява, че е гласувал за Закона и обвинява някои ръководители на СДС в кариеризъм. Той заявява, че напуска ПСДС.

- Разград – В обръщение на регионалния Комитет за защита на националните интереси на България се обявява съществуването на “Разградска българска република”. Настоява се за незабавно налагане на мораториум върху Закона за изменение на закона за имената, приета наскоро от ВНС.

 

23 ноември

– В парламента влиза поделение на червените барети.

С тайно гласуване парламентът дава вот на доверие на министър-председателя А. Луканов.

ПСДС преустановява участието си в заседанията на ВНС за известно време.

- КНСБ обявява пълен синдикален бойкот на правителството, но няма да призовава към стачни действия.

- КТ “Подкрепа” обявява обща стачка от 6 часа на 26 ноември 1990 г.

 

26 ноември

- Започва обща политическа стачка в цялата страна.

Брифинг на СДС, на който става известно, че в края на седмицата СДС ще свика Национална конференция. Съобщено е, че и в момента се работи по създаването на правителство в сянка.

Митинг в София в подкрепа на стачката, продължил часове наред.

 

27 ноември

– Продължава общата стачка.

 

28 ноември

– Продължава общата стачка.

- КНСБ дава сигнали, че е готова да подкрепи стачката до постигането на парламентарни избори.

 

28-29 ноември

- ПГ на СДС се отказва да продължи бойкота след оставка на Луканов, за да предизвика избори. Й. Василев, Е. Сугарев, Ф. Димитров са за продължаване на бойкота, но отстъпват. Ж. Желев подкрепя позицията за съставяне на кабинет и Луджев започва преговори.

 

29 ноември

– След поредното заседание на политическия консултативен съвет при президента, неговият говорител съобщава, че политическите сили са постигнали общо съгласие за изхода от политическата криза.

На заседание на КС на СДС е потвърдена кандидатурата на Петър Берон за министър-председател. СДС ще се върне в парламента, ако Луканов подаде оставка.

Андрей Луканов подава оставка.

Рейтингът на СДС според социологическите изследвания надхвърля 42%.

КТ “Подкрепа” прекратява общата стачка.

 

30 ноември

– Стачкуващите студенти заявяват, че продължават окупацията до удовлетворяване на всичките им искания или получаване на гаранции за това в “определен кратък срок”.

- Провеждат се консултации за ново правителство, обсъжда се споразумение между политическите сили.

- Гласува се оставката на Луканов.

- Ж. Желев вече е започнал обсъждането на въпроса за досието на Петър Берон с членове на НКС и въпроса за неговата оставка.

 

 

Декември 1990 г.

 

3 декември

– Брифинг на СДС, на който е съобщено, че Председателят на СДС Петър Берон вероятно ще се оттегли от този пост, както и от председателството на ПСДС. На срещата от 2 декември на Националния съвет на СДС с регионални съвети на съюза, Берон е поискал да бъде освободен от функциите, които изпълнява. Оставката се обяснява с решение на Берон да се посвети на научна работа.

 

4 декември

– ВНС приема решение, с което до 7 дни МВР се задължава да представи на ръководството на парламентарната комисия по досиетата всички данни за депутатите, които са били щатни и доброволни сътрудници на 6-о управление на ДС. След това още 7 дни се дават на Комисията, за да предложи на парламента правила за работа с тези материали.

По искане на П. Симеонов НКС на СДС гласува оставката на П. Берон в негово отсъствие по мотиви, че сам той е поискал това пред него и Ж. Желев.

Скандалът по темата досиета за една седмица чувствително смъква престижа на СДС.

Текат преговори за съставяне на кабинет. След скандала с досието на Берон позицията на БСП се втвърдява.

Агенция Ройтерс цитира изявления на президента на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев, според които председателят на КС на СДС Петър Берон е бил осведомител на ДС под псведонима “Бончо”. Тренчев заявява също, че разполага с документи, доказващи, че и други лидери на СДС са работили за тайната полиция.

 

6 декември

– Петър Берон подава оставка като Председател на КС на СДС и на ПСДС. Оставката му е приета. СДС иска документи от “Подкрепа” “по случая Берон”.

На пресконференция К. Тренчев заявява, че информацията му за Петър Берон не е от специалните служби, а е от “абсолютно официален източник” и от “такова ниво”, което гарантира нейната достоверност. Тренчев допълва, че в случая КТ “Подкрепа” е действала от морални подбуди и че е “оръдие на истината”.

- Преподаватели и служители от СУ обявяват академическо присъствие около сградата на Ректората под мотото “Незабавни гаранции за изпълнение на студентските искания".

- Президентът Ж. Желев посочва Димитър Попов за Председател на Министерския съвет. ВНС одобрява предложението на президента и възлага на Д. Попов да предложи състав на МС в седемдневен срок.

- В декларация на “Екогласност” се казва, че “разгласяването на информация по “случая Берон” по този начин и в този момент ползва определени политически сили, чиито интереси са различни от простото служене на истината”.

- Студентите продължават протестите си. В декларация те заявяват, че подготвяното споразумение между политическите сили е опит жизненоважни проблеми да се решават зад гърба на обществеността и в информационен мрак.

- На експресна пресконференция К. Тренчев отрича достоверността на разпространявана декларация, според която бил завил, че иска да сътрудничи на органите на МВР.

 

8-9 декември

– Национална конференция на СДС в Пловдив, която констатира неизбежността от съставяне на правителство и обсъжда правилата за избор на председател.

 

10 декември

– На брифинг на СДС е съобщено, че Александър Йорданов, Петър Дертлиев, Петко Симеонов, Стефан Гайтанджиев, Стоян Ганев и Филип Димитров са кандидатите, издигнати за председател на КС на СДС. Предложен е бил и Стефан Савов, но той си е направил самоотвод.

- КС изразява становище, че е по-добре председателят на КС и председателят на ПСДС да са различни лица.

- На брифинга на СДС Петър Берон заявява, че никога не е бил служител на Шесто управление и не е признавал подобно нещо. Берон обяснява, че съзнателно е писал доклади до ДС, защото е искал “съответните слежби да получат моята интерпретация на нещата, които стават в нашия институт, а не интерпретацията на комунистите или някой друг”.

 

11 декември

– Филип Димитров е новият председател на КС на СДС. В гласуването са участвали 15 организации. П. Дертлиев си е направил самоотвод преди гласуването. Резултати след първия тур: Ф. Димитров – 4 гласа, Ал. Йорданов – 3 гласа, П. Симеонов – 2 гласа, Ст. Гайтанджиев – 2 гласа, Ст. Ганев – 2 гласа, една бяла бюлетина и един “въздържал се”. След първия тур П. Симеонов се оттегля, като призовава гласувалите за него да подкрепят Ф. Димитров. Ст. Ганев също се оттегля, като призовава за подкрепа на Ал. Йорданов. Резултати от 2 тур: Ф. Димитров – 7 гласа, Ал. Йорданов – 4 гласа, Ст. Гайтанджиев – 2 гласа, Ст. Ганев – 1 и един недействителен. Според процедурата е необходимо квалифицирано мнозинство, но Ал. Йорданов се оттегля в полза на Ф. Димитров и отпада необходимостта ог 4-ти тур.

- Националният студентски стачен комитет обявява прекратяване на стачката, но стачните постове в СУ не са премахнати.

- СДС заявява, че е за правителство с икономически екип на СДС и МВР, оглавявано от СДС.

 

14 декември

– В интервю по радиото президентът Ж. Желев съобщава, че Петър Берон си е подал оставката по негово настояване, след като се е запознал с досието на Берон в негово присъствие.

Петър Берон заявява, че никога не е виждал досието си и че Желю Желев не се е запознавал с досието му в негово присъствие. Берон намира за странно съобщението, че Желев му е поискал оставката.

- От Гърция се очаква да пристигнат първите товарни автомобили с над 100 тона храни. Това е началото на започналата кампания за оказване на хуманитарна помощ на България.

- Заседание на Академичния съвет на СУ, на което е решено учебните занятия да бъдат възстановени.

 

15 декември

– Първи конгрес на Демократическата партия от 1931 г. За председател е избран Стефан Савов.

 

17 декември

– СДС обсъжда варианта за министър на МВР от СДС и наблюдаващ зам.министър-председател от БСП.

БСП поддържа становището за министър на МВР от БСП и наблюдаващ зам.министър-председател от СДС.

 

18 декември

– СДС категорично иска МВР, това е решението на извънредното заседание на КС на СДС.

 

12-19 декември

– Финална фаза от преговорите за съставяне на правителство. Позицията на БСП се втвърдява. В крайна сметка СДС получава вицепремиер, контролиращ силовите министерства /Димитър Луджев/, министерствата на финансите, на индустрията, търговията и услугите /Иван Костов и Иван Пушкаров/ и на образованието /Георги Фотев/. Премиерът Попов и вътрешният министър Христо Данов са представени като “демократично ориентирани и независими”.

 

19 декември

- В полунощ, в края на срока, даден му от парламента, Димитър Попов обявява новия кабинет.

За зам.-председатели на МС са предложени: Александър Томов, Виктор Вълков и Димитър Луджев. Министерските постове се разпределят така: Министър на финансите – Иван Костов, на индустрията, търговията и услугите – Иван Пушкаров; на външноикономическите връзки – Атанас Папаризов; на транспорта – Веселин Павлов, на правосъдието – Пенчо Пенев; на отбраната – Йордан Мутафчиев; на външните работи – Виктор Вълков; на вътрешните работи – Христо Данов; на земеделието и хранителната промишленост – Борис Спиров, на околната среда – Димитър Воденичаров; на труда и социалните грижи – Емилия Масларова; на здравеопазването – Иван Черноземски; на просветата – Матей Матеев; на науката и висшето образование – Георги Фотев; на културата – Димо Димов.

 

22 декември

– ВНС избира за председател на Комитета за телевизия Огнян Сапарев.

 

28 декември

– От 1-ви февруари софиянци ще купуват 20 основни храни и перилни препарати с купони – това решение е взето на заседание на столичния временен изпълнителен комитет.

 

29 декември

– С указ на президента за Главен директор на БТА е назначен Иво Инджев.

 

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История| Етнография и фолклор|Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.