Национална икономика
 

В доклад на английските тайни служби МИ-6 от 1993 г. се прави оценка на това колко струва България, като цената й се изчислява на $400 млрд. Там са калкулирани природата, подземните богатства, заводите, сградният фонд, десетки материални и нематериални активи. Всяка велика сила прави такава оценка на страна, която взема под крилото си.
България е в северното полукълбо, източно от Гринуич. Нейните 111 000 кв.м са в умерения климатичен пояс. Тя е вододелът на Балканите. Всичките ни реки извират и текат у нас, като повечето се вливат в Дунав и Черно море. Други навлизат в Турци и Гърция, така ставаме господари на водооттока. Природните ни условия са почти идеални, което буди взхищение. Но има и недостатъци - пълна зависимост от черноморските пристанища, достъпът до азиатските и западните пазари е зависим от съседни страни. Понасяме тежък удар от строгия режим на Турция над корабите в проливите, но можем да сключим с Атина договор за използване на пристанищата на Бяло море. Цената ни се повишава от сухопътните възможности за контакт между Европа, Средиземноморието Азия. През България минават 5 от главните балкански пътища, които са 10 на брой. За да ги превърнем в първокласни трябват $5 млрд. В небето ни се пресичат най-важните авиотрасета в посока юг-югоизток. Условията за туризъм са идеални. По исторически паметници сме само зад страни като Италия, Гърция, Франция, Испания.
Въпреки това страната поевтинява. Български са 0,074% от земната суша, населението ни е 0,149% от човечеството. БВП е 0,051% от световния. Най-силни сме по цигари и олово - съответно 1,38% и 1,07% от световното производство. Обработваемата ни земя е цели 0,29% от световната. Отглеждаме 0,24% от свинете в света. Напоследък обаче методиката на изчисление на националните богатства се промени. Набляга се на инвестициите в хората, грижите за природата, социалната политика, здравеопазването, политическия климат. Спадът ни по тези показатели е драматичен. През 1992 г. ООН поставя България на 48-о място от 173 държави, през 1996 г. - на 68-о. Около нас са вече Армения, Ирак, Иран, Сирия, дори Румъния и Албания са по-нагоре.
След разпада на Варшавския договор боеспособността на армията ни е спаднала драстично и без прецедент в ХХ век. По численост армиите на съседните страни превъзхождат нашата в съотношение 12,4:1. През 2 000 г. войската ще наброява 40 000. За сравнение Гърция има 164 000, Турция - 670 000, Румъния - 240 000, Югославия - 132 000. Още разчитаме на съветско въоръжение. Войската обаче е добре подготвена, специалистите ни са оценени с 8 по десетобалната система на НАТО. Пилотите са по-добри от тези в Канада, Бразилия, Чехия, Румъния, Франция, но летят по 20 часа годишно, докато другите - по 150-200 ч. България има 1600 танка, 2100 бронирани машини, 2000 оръдейни дула, 330 бойни самолета, ескадрили от новите МиГ-29 и СУ-35. През 1985-1989 сме се снабдили с оръжия за $3,6 млрд. Купили сме най-добрите ракети с обсег на действие до 800 км. Изстреляни от Стара планина, те "покриват" Босфора и най-големите военни заводи на Турция. При агресия самолетите могат за 15-17 мин да навлязат на 500-600 км в чужда територия. Нашите радиолокатори водят по 130 самолета на ден. Месечно това прави близо 4 000 полета. Системите ни за прихващане улавят мишени на височина 20 000 м. Въвеждаме супермодерна разузнавателна система, която прониква до 500 км в съседите. Тя улавя всяко военно раздвижване.
Флотът ни е много зле. Той е с една подводница, разчита на 1 вертолет.
ВПК до 1989 г. беше на 11-о място в света по технологии, разработки и качество. По продажби деляхме 8-о място с Франция, ЧССР, Италия. През 1987 г. сме продали оръжие за $2,5 млрд. През 1996 г. - за $130 млн. и изпадаме от първите 30. Но ВПК е все още 18-и по технологични възможности. В оптическите и електронните производства мерим сили с Израел, САЩ, Русия.
Страната ни е в центъра на Балканите, това я прави важна за Турция, Румъния, Гърци, Сърбия. Почти същото важи за Албания, Босна, Словения, Хърватия, Русия, Украйна, Унгария, Кипър. Факторът "граница на християнството с исляма" обаче е нож с две остриета.
България е изолирана държава и това е причина за нейната изостаналост. У нас се запушва трансевропейският път Москва-Киев-Букурещ-София-Атина. А без него гръцките стоки трябва много да обикалят до Централна Европа. Гърция иска още да бъде отворен пътя Хасково-Кърджали-Комотини, жп връзката Русе-Стара Загора-Кърджали-Подкова. От Гоце Делчев чакат да се отворят шосетата към Драма и Кавала. Гърците искат в Димотики да пуснем ръкава от Ивайловград. В Ксанти искат шосе от Рудозем, също скоро ще се пусне жп линията Свиланград-Одрин-Александруполис. Преговаряме с Атина за част от ломското пристанище срещу част от пристанище на Бяло море.
Към Турция минават пътищата към Близкия Изток и Азия. Очаква се бурно развитие на Елхово като транспортен и ГКПП коридор, поради което е безумие да се блокира жп линията Ямбол-Елхово.
Границата с Македония и Югославия е прекроявана много пъти след всяка война на Балканите. Тук стратегически са пътищата към Калотина, Гюешево, Видин, Кюстендил, Белоградчик. Само линията София-Ниш пресича тази граница, което ни откъсва от Европа.
По Дунава върви северната ни граница, като над 70% от нея е речна. Но има само един мост. Фериботите Видин-Калафат и Оряхово-Бекет се задъхват.
Факт с огромно стратегическо значение е, че България е морска държава. Черно море ни дава риба, малко нефт и газ, но сме сред най-големите замърсители на морето след Турция. Морската връзка с Русия и Украйна може да бъде печеливша, но сега не е. Подценяваме и Грузия като врата на Закавказието. Едва прохожда спогодбата за Черноморско икономическо сътрудничество.
в-к "24 часа" бр.103/17.04.1998 г.                            рег. 17.04.1998 г.
 
 

Това съобщи Икономическият институт към БАН, уточнявайки, че дългът е нараснал със 150 млн. долара. Това се дължало на новите заеми от МВФ. При евентуален нов кредитен рейтинг страната може да се опита да намали дълговете си чрез издаване на емисия от еврооблигации, съветват учените. Редуциране на дълга в близките години не е възможно, казват от БАН. Съживяването на фондовата търговия трябва да е приоритет на кабинета, твърдят те. Страната навлизала в период на растеж, казват от Икономическия институт на БАН.
в-к "Континент" бр.88/18.04.1998 г.                           рег. 18.04.1998 г.
 
 

Дългосрочен кредитен рейтинг Бе плюс даде на България международната кредитна агенция "Фитч ИБКА", съобщиха от Министерството на финансите. Това съответствало на кредитен рейтинг Бе едно на агенция "Муудис", допълниха от министерството. Рейтингът на националната валута е Бе Бе, краткосрочният рейтинг е Бе. Очаква се в края на годината той да бъде повишен.
в-к "Континент" бр.88/18.04.1998 г                            рег. 18.04.1998 г.

 


Народът на България  

Етнография и фолклор

Българска кухня

Земята на българите

История

Животоописания

 

 

Copyright 1998-2010 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени