Тенденции в развитието на националната икономика
по отрасли и дейности
Строителство
 

Офертата на "Главболгарстрой" за РВД център - избрана с нарушения

От министерството на транспорта съобщават, че офертата на "Главболгарстрой" за построяване на РВД център на софийската аерогара, кредитиран от ЕИБ, е одобрена от избраната комисия. Тръжната комисия е отхвърлила документите на други 6 чуждестранни и 3 български фирми. Главните конкуренти са "Монолит" и сдружение "Валтер Бау-консорциум", в което влизат немският строителен гигант "Валтер Бау", германската фирма АББ и частната "Инос-1".
Отстранените конкуренти негодуват срещу победителя, защото той е в списъка на кредитните милионери. Строителната фирма дължи 572 000 долара и 31 000 марки на Строителни войски, 500 000 долара на врачанската фирма "Вестител" и 837 млн. лв. на ТСбанк.
Аргументите, с които е отхвърлена офертата на "Валтер Бау", са несериозни, твърдят експертите, още повече, че първият етап от търга за грубо изграждане на Ръководство въздушно движение е бил спечелен м.г. от българо-немския консорциум. Очаква се германците да реагират по официален път срещу нарушенията при провежданетона търга.
в-к "24 часа", бр. 175/02.07.1998 г.                     рег. 02.07.1998 г.
 



Продават 97 строителни обекта

Към 30 юни обектите в процес по приватизация били 97, съобщават от министерството на Бакърджиев. От тях 66 били цели предприятия. Приоритетни били секторите строително производство, комплексно-снабдителни бази, предприятия с лошо финансово състояние, към които има проявен инвеститорски интерес.
в-к "Демокрация", бр. 179/08.07.1998 г.                 рег. 08.07.1998 г.
 



ЕИБ не прие оферта за РВД центъра

Европейската инвестиционна банка с писмо уведоми, че не приема резултатите от търга за втората фаза на строителството на Единен център за управление на въздушното движение на летище София. Банката е кредитор на проекта. По неофициални данни търгът е спечелен от "Главболгарстрой" Офертата на фирмата била за около 45 млн. екю. Предложението на "Главболгарстрой", която е в списъка на кредитните милионери, не е по-изгодно от анулираните оферти, смятат запознати. Сред конкурентите са германски строителен гигант "Валтер Бау", "АББ и българската частна фирма "Инос-1".
в-к "Демокрация" бр .180/09.07.1998 г.                       рег 09.07.1998 г.
 



Общини искат мост Дунав 2 при Белене-Чоара

Вчера в Плевен представители на общини и членовете на създадената през 1995 г. асоциация на "Централен транспортен коридор-Север-Юг" обсъдиха необходимостта от ускорено изграждане на втория дунавски мост при Белене-Чоара или Никопол-Турну-Мъгуреле. Те изпратиха своето становище до президента и премиера. Предимствата на моста при Белене-Чоара са, че това е най-краткото разстояние между двата бряга.
в-к "Континент" бр. 156/09.07.1998 г.                        рег 09.07.1998 г.
 



Ремонтират плевенското "ВиК"

Общината и датската фирма "Карл Бро Санфунц техник" имат намерение през септември да извършат ремонта, като с този проект Плевен ще кандидатства пред Световната банка за отпускане на кредит. Освен подмяна на тръбите за питейна вода, се предвиждали и специлни приспособления за регулиране налягането на водата в отделните райони на града. Нужни били $ 2,5 млн.
в-к "Стандарт", бр. 2081/14.07.1998 г.                    рег. 14.07.1998 г.
 



Второ турско дружество ще строи магистрала "Марица"

Освен холдинга "Джейлан" и строителната фирма "Текфен" е готова да инвестира в строителството на автомагистралата Пловдив-Свиленград. Това съобщи шефът на дружеството на българските и турските бизнесмени Мустафа Ертанън. След подписването на споразумението за свободна търговия, което влиза в сила от 1 януари 1999 г. и откриването на клон на турската банка Зираат банк инвестициите от южната ни съседка ще се увеличат, смята Ертанън.
в-к. "Новинар", бр. 185/15.07.1998 г.                          рег 15.07.1998 г.
 



$ 150 млн. за модернизация на дунавските пристанища

От транспортното министерство са пресметнали, че толкова ще струва модернизирането и ремонта на дунавските пристанища. Само за разширението на порта в Лом ще отидат $ 50 млн., според разчетите на германската консултантска фирма "Хамбург порт консулт". След ремонта пристанището ще може да обработва по 3,2 млн. т годишно. Предвижда се изграждането на товарен терминал в Свищов - за обработка на жито с капацитет от 20 хил. т. Модернизацията се налагала заради участието на България в еврокоридор N 7 Майн-Рейн-Дунав.
в-к "Стандарт", бр. 2082/15.07.1998 г.                       рег 15.07.1998 г
 
 


Забележка: Хипервръзките към Справочника на личностите, организациите и събитията са маркирани само при първото им споменаване в екранната страница.

 


Народът на България  

Етнография и фолклор

Българска кухня

Земята на българите

История

Животоописания

 

 

Copyright 1998-2010 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени