Финанси, банки, кредитно дело

11 банки ще обслужват бюджета

 Това са “Биохим”, Българска пощенска банка, Българо-руската инвестиционна банка, Булбанк, “България инвест” ,Държавна спестовна каса, Експресбанк, Обединена българска банка, Общинска банка, Първа инвестиционна банка и “Хеброс”. Прехвърлянето на сметките трябва да стане до 26 май.
 в-к “Труд” бр. 128/16.05.1998 г.                        рег 16.05.1998 г.
 

Банки се отчитат за миналата година

 1,214 млрд. загуби за миналата година отчете Международната ортодоксална банка (МОБ) “Св. Никола” През 1996 г загубите на кредитната институция бяха 219 млн. лв. Едва 6,5 млрд. лева кредити за юридически лица е отпуснала кредитната централа за 1997 г., пише в баланса й. Депозитите на банката възлизат на 32 млрд. лева към 31 декември м.г.
Създадената през 1996 г. от Българо-американския фонд Българо-американска кредитна банка пък отчете загуби от 65,6 млн. лв. Въпреки тях банката е успяла да изпълни капиталовите изисквания на централната банка. Кредитната институция разполага с капитал 10.48 млрд. лв. Според изискванията на БНБ до средата на тази година всички работещи на територията на страната банки трябва да разполагат с минимален капитал от 10 млрд. лева.
От отчета на Българска инвестиционна банка става ясно, че печалбата за миналата година възлиза на 4,5 млрд. лева. Кредитната институция е успяла да привлече 111 млн. лв. под формата на валутни депозити от граждани и фирми. Левовите спестявания на населението в банката пък възлизат на 4 млн. лева, сочи балансът на БИБ. Близо са 4 млрд. лева са привлечените валутни средства от кредитни и финансови институции в касите на БИБ към края на миналата година.
 в-к “Континент” бр. 110/16-17.05.1998 г.                  рег 16.05.1998 г.
 

Пускат финансова полиция

 До край на година ще заработи финансовата полиция, обяви министърът на финансите Муравей Радев в Кърджали вчера. В момента се изработва концепцията и комплект от законопроекти за нейното функциониране. Тя трябва да има достатъчно правомощия, за да действа ефективно и целта е да се ускори предварителното производство.
 в-к “Стандарт”, бр. 2024/18.05.1998 г                   рег 18.05.1998 г
 

Българските производители искат ДДС от 18%

 Представители на Българска стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Съюза на дипломираните експерт-счетоводители препоръчаха данъчна ставка от 18% при преговорите на кабинета по тригодишното споразумение с МВФ. Някои от стоките, като например детски храни и хляб, да се облагат с нулева ставка, предлагат още те. Диференцирана и по-ниска ставка на налога да се ползва и при производство и внос на машини и части с инвестиционно предназначение, селскостопанска техника, комбинирани фуражи, разплодни птици и животни, птиче месо и яйца, препоръчаха експертите.
 От съюза на експерт-счетоводителите пък заявиха, че държавата бави възстановяването на данъчния кредит на фирмите, поради което продажбите на стоки били паднали с 20%.
 в-к “Сега”, бр. 112/19.05.1998 г.                     рег. 19.05.1998 г.
 

Капиталът на Райфайзенбанк-България става 30 млрд. лв.

 Капиталът на Райфайзенбанк-България ще бъде вдигнат на 30 млрд. лв., съобщи изпълнителният директор Момчил Андреев. На общо събрание на банката на 15 май във Виена той е бил избран за член на управителния съвет след получаване на необходимия сертификат от БНБ. Увеличението дойде от печалбата на финансовата институция за 1997 г., която е над 10 млн. марки. Увеличеният капитал ще бъде насочен към финансиране на български фирми с преимущество. На 14 май филиалът на австрийската банка у нас откри свой офис в Русе.
 в-к “Труд” бр. 133/21.05.1998 г.                             рег. 21.05.1998 г.
 

Лицензирани 16 стокови борси

 Комисията по стоковите борси е лицензирала 16 такива, сред които са тържищата в Хасково, Габрово и с. Първенец. Документите на “Оупън маркет” са върнати за преработка.
 в-к “Стандарт”, бр. 2027/21.05.1998 г.               рег. 21.05.1998 г.
 

СБ оценява водния заем и здравеопазването като проблемни

 Световната банка даде положителна оценка на изпълнението на проектите й в България, каза вицепремиерът Божков, след извършване преглед на портфейла. Това потвърди и директорът за България Кенет Лей на заключителната си пресконференция. Като проблемни бяха посочени т.нар. воден заем, чиято цел е държавните ВиК фирми да се преобразуват в търговски дружества. Програмата на 29-те дружества е много амбициозна, но трудностите не идвали от преструктурирането, а от други аспекти. Здравеопазването е другата проблемна сфера, проектите още не са набрали необходимата скорост и причината е вътрешното управление на програмите, обясни г-н Лей. При раздържавяването си банките трябва да попаднат в ръцете на тези, които са склонни да кредитират реалния сектор, а практиката на СБ показва, че това се наблюдава при частните банкери. Според него у нас липсвал банков талант, който да е в състояние да извърши оценка на кредитоспособността и да вземе решение за отпускане на заема. Очаква се подписване на ФЕСАЛ 2, а в стратегията на банката фигурира и ФЕСАЛ 3. Чрез заем ASAL може би ще бъде обезпечена реформата в селското стопанство.
 Проектите по социалната защита трябва да се управляват по най-ефективен начин, предвид малкия размер на средствата, с които България разполага. Като цяло програмата на СБ има препоръчителен характер, ако изпълнението надхвърли очакванията, може да се премине горната граница на финансиране, коментира г-н Лей.
 в-к “Пари” бр. 144/22.05.1998 г.                 рег 22.05.1998 г
 

Варненският офис на ING ще работи само с фирми

 На 25 май ING BARIGS открива офис във Варна, който в началото ще работи главно с корпоративни клиенти-чужди фирми и български държавни предприятия и засега няма да обслужва физически лица, съобщи неговият директор Орлин Тодоров. ING Bank - Варна ще извършва левови и валутни операции, валутни сделки, преводи и акредитиви, ще кредитира и гарантира кредити.
 в-к “Пари” бр. 144/22.05.1998 г.                 рег 22.05.1998 г
 

ГУ “Данъчна администрация”/ГУДА/ отчита успех в данъчната реформа

 Началникът на ГУДА Дора Андреева се похвали, че досега събраните данъци били 3% от БВП, докато за м.г. те са били едва 0,92%. Представители на ОИСР изразили учудване от успеха в данъчната реформа. Новите закони за акцизите, хазарта и ДДС били следващият етап на реформата, каза г-жа Андреева. Подготвяла се наредба за признаване на данъчните кредити, платени от български лица в чужди страни, за да се избегне двойното облагане.
 в-к “Пари”, бр. 115/23.05.1998 г.                         рег. 23.05.1998 г.
 

Общо събрание на Пощенска банка

 Акционерите решиха на вчерашното си общо събрание да вдигнат капитала на банката на 12 млрд.лв. Над 99% от кредитите били редовно обслужвани. Всички действия се съгласували с бъдещия купувач “Номура”, каза шефът на банката Владимир Владимиров. В момента се разглеждал договор с “Български пощи”, който вече не носел печалба на банката. Обмисляла се възможността на пощенските гишета да се обслужват само текущите влогове.
 в-к “Труд” 135/23.05.1998 г.                      рег. 23.05.1998 г.
 

Връща се ДДС на чужденците от 1 юли

 Финансовото министерство готвело наредба, според която от 1 юли ще се връща платения данък ДДС на чужденци, закупили стоки на стойност над определена сума, при напускането им на България. Налогът ще се връща само за покупки над определен лимит, вероятно $ 100.
 в-к “Сега” 116/23.05.1998 г.                      рег. 23.05.1998 г.
 

Забавянето на приватизацията може да провали валутния борд

 Марин Маринов, зам.-министър на промишлеността, заяви, че забавянето застрашавало борда, загубите от въвеждането му досега на промишлените предприятия били 223 млрд.лв. Виновни за забавянето били инвестиционните посредници, които произвеждали само бумаги и правителството също носело вина, че им било дало големи права. Ако загубите не се спрат до година-две, можело да се провали валутния борд, прогнозира Маринов.
 в-к “Сега” 116/23.05.1998 г.                      рег. 23.05.1998 г.
 

Нови 5-годишни облигации за бюджета

 Зам.-финансовият министър Пламен Орешарски заяви, че се увеличавали емисиите на 5-годишните държавни облигации с фиксиран доход, като занапред бюджетът щял да се финансира предимно с тези книжа. Така щяло да се улесни управлението на дълга и да се гарантира финансовата стабилизация. Имало голям интерес от страна на чужди и местни инвеститори. Атрактивни били облигациите и по външния ни дълг.
 в-к “Стандарт”, бр. 2029/23.05.1998 г.                рег. 23.05.1998 г.
 

Банката на Васил Божков се влива в Кредитна банка

 Първото обединение на частни банки може да стане факт след по-малко от месец. Миналата седмица в ДВ излезе обява за общото събрание на Кредитна банка, в дневния ред на което се предвижда вливането на Българската търговска и индустриална банка /БТИБ/ в нея. Решението трябва да бъде взето официално на 22 юни, за когато е насрочено събранието. Акционерите на БТИБ също трябва да вземат подобно решение, като по неофициална информация обявата за свикването на общо събрание, на което включването в дневен ред, вече е подготвена и изпратена в Държавен вестник. Ако вливането бъде одобрено и от БНБ, каквото е изискването на закона, БТИБ ще престане да съществува, а нейните акционери ще получат акции от банката на “Мулти”. Засега не е известно дали замяната на акциите ще стане едно към едно, или вливането ще се предшества от пазарна оценка на двете банки, която да определи друго съотношение.
 БТИБ е регистрирана през 1994 г. и в момента основният й капитал е 10 млрд. лв., но от него реално са внесени едва 1,4 млрд. Счита се, че банката е контролирана от структури около бившия член на Г-13 и официално бивш хазартен бос Васил Божков. Формално акционерите на банката са над 20 фирми и физически лица. Въпреки, че наскоро Божков неофициално обяви, че капиталът на банката ще бъде попълнен от досегашните й акционери, това очевидно се е оказало по-неизгодното и скъпо решение за него. Вливането очевидно е наложено от изтичането на срока, в който всички банки трябва да имат собствен капитал от 10 млрд. лева. Намирането на инвеститори, които да вкарат свежи пари в банките, явно не е лесна работа, въпреки, че доброволни решения, подобни на това между Кредитна банка и БТИБ, не се очакваха. Учудващо е преди всичко това, че Божков и шефовете на Мултигруп са успели да се споразумеят кой какво влияние да запази в Кредитна банка, какъв дял да държи в нея и по колко свои хора ще лансира в ръководството й. Ако се съди по размерите на банките, както и на собствените им капитали, би трябвало делът на хората около Божков да е незначителен от гледна точка на прокарваните бъдещи решения. Кредитна банка е с напълно внесен капитал от 15 млрд. лв., а активите й от края на март надхвърлят 140 млрд. лева. Банката на Мултигруп обаче също има изгода от вливането, най-малкото заради присъединяването на още едно силно лоби, което да я пази от набези. Засега и от двете финансови институции се въздържат от допълнителни коментари. Неофициално се твърди обаче, че вливането не е съвсем сигурно, тъй като банката на Божков водела преговори и с турската “Демирбанк”, която отдавна проучва възможностите за започване на операции в София.
 в-к “Капитал”, бр.20/25-31.05.1998 г.                   рег. 25.05.1998 г.
 

Режимен офицер на митницата е бивш контрольор от централата на СИК

 Назначеният в началото на февруари т.г за режимен офицер на свиленградската митница Иван Колев, който трябва да следи за контрабандата и далаверите на контрольорите, е бивш служител от централата на застрахователното дружество СИК в София. В борческата компания той е бил един от шефовете на ведомствения й контрол. Преди това уволненият от МВР в София работел в БЗК по времето на Янко Янков, когато приятелското съзвездие източи от нея около 15 млрд. лв., според списък на необслужваните кредити. При постъпването си на работа Иван Колев писал в автобиографията си, че е бивш служител на СИК, потвърдиха от хасковската РДВР. Бившият шеф от СИК и в момента карал скъпа БМВ с регистрационен номер С 9339.
 в-к “Демокрация” бр. 135/25.05.1998 г.                      рег.25.05.1998 г.
 

Росексимбанк вдига капитала си до 30 млрд. лв.?

 Днес на общото събрание на акционерите на Росексимбанк ще се обсъди предложението за увеличение на капитала на банката до 30 млрд. лв. При учредяването на банката в началото на годината ръководството й пое ангажимент до края на годината да събере капитал до 10 млрд. лв. Според изискванията на БНБ до средата на годината всички банки на територията на страната трябва да разполагат с капитал до 10 млрд. лв. Росексимбанк всъщност е новото име на Тракиябанк и седалището й е в Пловдив. Основната цел на банката е обслужването на инвестиционни проекти на Русия и страните от ОНД. Като акционери в нея влязоха фирмата на банкера Емил Кюлев “Контракт холдинг”, Агрохолдинг” и акционерно дружество “АиГ”
 в-к “Континент” бр. 117/25.05.1998 г.                         рег.25.05.1998 г.
 

Офис на “Райфайзенбанк” в Русе

 Офисът на банката в Русе бе открит на 14 май. Акционерното дружество е създадено през 1994 г. като дъщерна банка на Райфайзен Централбанк-Австрия. Офисът е вторият в страната след София.
 Райфайзен Централбанк-Австрия провежда корпоративна политика за изграждане на ефективна клонова мрежа в страните от Централна и Източна Европа. Тя притежава дъщерни банки със съответните клонове в Унгария, Полша, Словакия, Чехия. Преди две седмици банката откри офис в Украйна.
 В Русе финансовите операции ще се ръководят от Николай Костадинов, офисът там се намира в бившата “Елитбанк”, основно ремонтирана. На официалното откриване присъства Дъглас Драйъдън, председател на УС на “Райфайзенбанк България АД”, който сподели ,че Русе и региона са привлекли вниманието му с потенциалните си възможности за инвестиции и добро географско разположение на пътя на основни европейски транспортни коридори.
 в-к “Строителство”, бр. 2/25.05.1998 г.            рег. 25.05.1998 г.
 

“Зираат банкасъ” влиза в семинарията?

 Митрополит Кирил съобщава, че турската банка щяла да се настани в сградата на семинарията на пл. “Света Неделя” след привършването на преговорите. Турците искали договор за 15 г.
 в-к “24 часа” бр. 138/26.05.1998 г.                         рег.26.05.1998 г.
 

Фиксираме лева към EURO

 От 1 януари 1999 г българският лев ще бъде фиксиран към еврото, но курсът на марката няма да се променя, заяви вчера управителят на централна банка Светослав Гаврийски. Според него фиксирането към еврото ще има положителен ефект върху българската икономика, така както стана с фиксирането към марката. Никакви сътресения за икономиката няма да има при прехода към еврото. За гражданите този преход няма да има проява, тъй като банката ще продължи да купува марки по същия курс. При безкасовите банкови операции БНБ ще продава и евро. Промяна на съществуващите регулаторни норми по отношение на търговските банки няма да се наложи, но с влизането в обращение на еврото позициите, третирани понастоящем като рискови, ще отпаднат за 11-те валути на страните на ЕВС.
 в-к “Пари”  бр.117/ 26.05.1998 г.                           рег 26.05.1998 г.
 

Росексимбанк се отчита пред акционерите си

 За последните два месеца на м.г. банката отчита положителен финансов резултат и значително нарастване на балансовото си число. Одитът за м.г. е направен от специализираното одиторско предприятие “Бул Одит” Оод и международната фирма “Делойт и Туш”. Емил Кюлев, председател на надзорния съвет, е изнесъл информация за промените в структурата на капитала. Банката е придобила по 25% от двата основни акционера Контракт холдинг къмпани ООД и Агрохолд АД, като капиталът й става 10 млрд.лв. Росексимбанк е регистрирана като инвестиционен посредник и има клонове в Пловдив, Варна, Бургас, включена е към международната система за информация и разплащане Суифт и Ройтерс.
 в-к “Пари”, бр.118/27.05.1998 г.                        рег. 27.05.1998 г.
 

Банките са депозирали в чужбина 927 млн. USD

 От началото на миналата година до началото на март депозираните от българските банки пари в чуждестранни институции са 927 млн. долара, става ясно от разпространените вчера от БНБ данни за платежния баланс на страната. За първите три месеца увеличението като цяло е 7.5 млн. долара, но през март депозитите са спаднали с 37.3 млн. долара. През първото тримесечие на 1997 г. ръстът им е 98.6 млн. долара, а през миналата година банките са депозирали в чужбина 919.5 млн. долара. Капиталовата сметка на платежния баланс на страната е с излишък от 148.5 млн. долара, докато за първите три месеца на м.г. е била с дефицит 67.7 млн. долара. На този ръст се дължи положителното салдо на платежния баланс. Преките инвестиции възлизат на 66.4 млн. долара, което е с 25.4 млн. долара повече  в сравнение със същия период на миналата година. Основен фактор за увеличението им са постъпленията от приватизацията.
 Ръст бележат и всички видове задължения на страната ни към чуждестранни кредитори. Дългосрочните и средносрочните са се увеличили със 78.7 млн. долара, а през първите три месеца на 1997 г. те са били 35.2 млн. долара.Краткосрочните задължения са набъбнали със 17.6 млн. долара при намаление от 11.4 млн.долара за 1997 г.
 в-к “Пари” бр. 119/28.05.1998 г.                                   рег 28.05.1998 г.
 
 

 


Народът на България  

Етнография и фолклор

Българска кухня

Земята на българите

История

Животоописания

 

 

Copyright 1998-2010 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени