Външни влияния върху политиката,
икономиката и обществения живот
 
НАТО
  Парите щели да отидат за посрещания на делегации, семинари, техническо оборудване на отговорните министерства и президентството. МС гласува вчера план за изразходването на сумата. Тя беше разделена между Министерство на отбраната, на външните работи, промишлеността, администрацията на президента. Военните получиха най-много - 37 млрд.лв. С парите ще се разработват проекти за модернизиране на армията. МО ще строи система за радиолокационно опазване на въздушните цели “свой-чужд” по натовски стандарти. 33 млрд.лв. ще се изхарчат за строеж на полева свързочна система между частите, които ще бъдат включени в междунационалните сили.
Министерство на външните работи ще популяризира направеното по пътя към НАТО с 1,8 млрд.лв. 231 млн. ще отидат за информационна система, 17,7 - за домакинство на семинара на Евроатлантическия съвет.
За семинари и командировки получи 45,5 млн.лв. Министерство на промишлеността.
Администрацията на президента взе 72,7 млн.лв. за изпълнение на националната програма по присъединяване към пакта. 5,4 млн.лв. са за усъвършенстване на английския език на президентските хора. 9,9 млн.лв. ще струва оборудването на кабинета на съветника по национална сигурност към Петър Стоянов ген.-полк. Тотомиров. За ген. Кирил Василев - секретар по отбраната на президента, са заделени 9,5 млн.лв. 1,4 млн.лв. ще отидат за обучението му в НАТО. Средно по 2,5 млн.лв. са заделени за лобирането на българската кандидатура за членство в отделните страни.
Според американското списание “Дифенс нюз” НАТО щяло да изгради през следващите две години в България, Словения, Словакия, Румъния центрове за контрол над въздушното пространство. Подобни обекти първи щели да получат Чехия, Унгария и Полша. Македония също била поискала такъв център. Латвия и Естония щели да изграждат системи за противоракетна отбрана. Литва пък ще изгражда център за въздушен контрол над Балтийския район.
Тази година е особено важна за по-нататъшната реализация на започналите реформи в Българската армия, заяви вчера началникът на Генералния щаб ген.-полковник Михо Михов на семинар в рамките на “Хемус-98”. В двудневните дискусии за материално-техническата съвместимост на въоръжените сили спрямо стандартите на НАТО, мнение споделят специалисти от страните-членки на алианса и държавите, включени в програмата “Партньорство за мир”. Според ген. Михов още през тази година ще бъдат изпълнени изискванията в 40 направления за постигане на оперативна съвместимост между българската армия и НАТО.
Франция вече е напълно убедена, че при следващото разширяване на НАТО от Югоизточна Европа трябва да влязат Словения, Румъния и България. Това е заявил френският министър на отбраната Ален Ришар на срещата си в Париж с външния ни министър Надежда Михайлова. В други срещи на министър Михайлова е разговаряно за ситуацията в Косово, за стимулирането на френските инвестиции у нас и за облекчаване на визовия режим По последния България подхожда реалистично, като иска засега само изваждането ни от негативния визов списък на ЕС, а не отмяна на визовия режим.  



Народът на България  

Етнография и фолклор

Българска кухня

Земята на българите

История

Животоописания

 

 

Copyright 1998-2010 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени