Малък и среден бизнес

Отказваме насърчителната банка

 Не можем да създаваме изкуствена банка заради 40 млн. марки кредитна линия, заяви вчера в НДК шефът на икономическата комисия Никола Николов. Държавната банка за инвестиции и развитие трябваше да се създаде преди три години, за да насърчава малкия и средния бизнес у нас. Вицепремиерът Божков обеща обаче на срещата за малките и средните предприятия парламентът да приеме закона за ДБИР до лятото.
 Тъй като това е извънредна банка, която не се облага с данъци, по-добре е да се направи специален фонд, каза Николов. Според Борис Младенов от Агенцията за средни фирми, ако се създаде фонд ще се изгуби смисълът на насърчителната банка.
 10 млн. марки кредит за малък бизнес ни отпуска Германският финансово-кооперативен фонд за 40-годишен период, съобщи Николов. От тях 1,5 млн. марки са безвъзмездна помощ за обучение на експерти. По този заем ще се отпускат два вида кредити до 15 млн. лв. и до 50 млн. лв.
 Според проучване 98% от фирмите у нас са малки и средни, заяви шефката на Агенцията за малки и средни предприятия Ирена Петрунова. Затова в проектостратегията за този бизнес не се предвиждат преференции, обясни тя.
 Да се намалят осигурителните вноски за онези малки предприятия, които увеличават работните места предложи социалният министър Иван Нейков.
 Социално-инвестиционният фонд, финансиран от Световната банка, ще субсидира 100 проекта за малки фирми на стойност 4 млн. долара до края на годината, каза той. Кредитите ще са между $10 000 и 200 000 и ще отидат с приоритет към районите с най-голяма безработица.
 в-к "24 часа", бр.115/01.05.1998 г.                      рег. 01.05.1998 г.
 

От юли Райфайзенбанк пуска кредити

 Кредитна линия за малки и средни фирми се очаква да пусне Райфайзенбанк през втората половина на годината. Обсъжда се вариант с част от кредитите да се финансират изобретения и фирми за високи технологии. Все още не е известен точния размер на кредитите, условията за отпускането им, но вероятно банката ще задели близо 60 млн. долара. Фирмите за иновации правят опити вече девета година да съществуват без държавна политика и възможности за финансиране, това беше общото мнение на 40 частни и държавни фирми за високотехнологични продукти. За последните години изобретенията са намалели до 400, а в чужбина продаваме едва 12 патента. Девет правителства не можаха да предложат закон за малкия и среден бизнес, затова хаосът е пълен, смятат експертите. Липсват данъчни преференции за фирми въвели нови технологии, или пък за тези, които са изпратили специалисти на обучение в чужбина. Все още без защита е и българския експорт. Липсата на данъчен контрол поставя фирмите в неравностойно положение, каза президента на АПИС Васил Христович. Производителите на информационни системи, чийто материални разходи за производство са минимални, се облагат с 22% ДДС. За разлика от повечето искания този данък да се намали, нашето искане е основателно, защото държавата на практика облага интелетуален продукт, мотивира се шефът на АПИС. Специалистите се надяват, че с преминаването на Държавния фонд за развитие и реконструкция към правителството е възможно поне отчасти да се реши и най-големия проблем-финансирането. Засега българскиятбизнес почти не разчита на бъдеща насърчителна банка, която трябваше да бъде създадена.
 в-к "Континент" бр. 102/7.05.1998 г.          рег 7.05.1998 г.
 

32 от всеки 1000 българи имат фирми

 32-ма от всеки 1000 българи са имали частни фирми в края на 1997 г. Най-предприечиви са пловдивчани, а най-малко разкрити фирми има в Монтана. 98.7% от всички разкрити у нас фирми са малки или средни. Те са произвели 48% от брутната добавена стойност и са осигурили 43 на сто от заетостта унас.
 Днес на конференция в парк-хотел "Москва" шефът на Секретариата на Централноевропейската инициатива в Европейската банка за възтановяване и развитие Винченцо Калоджеро ще представи възможностите за кредитиране на малките и средни предприятия.
 в-к "Сега" бр. 103/08.05.1998 г.          рег. 08.05.1998 г.
 

За споровете около несъздадената банка за малкия и среден бизнес

 Държавната банка за инвестиции и развитие /ДБИР/ се превърна в препъникамък пред намеренията на държавната власт да подпомогне малкия и среден бизнес в държавата, както и в спорен момент между правителство и инвеститори. Според вицепремиера Божков самото име банка щяло да създаде проблеми, но от друга страна германците няма да се съгласят да преведат 40-те млн. марки просто в сметката на правителството в БНБ. Фондът е по-гъвкава форма за отпускане на средства, но не може да гарантира връщането на кредитите и контрола върху тях. Търговските банки били против създаването на банка с преференциален режим за малки и средни предприятия, но бизнесмените са на обратното мнение. Божков се опита да намери компромис, като намали състава на надзорния съвет, увеличи управителния и ограничи възможностите на бъдещата банка за финансови операции. Все още не е ясно дали правителството има своите 500 млн.лв. за вноска.
 От друга страна на чуждестранните донори за малкия и среден бизнес им трябва да знаят кой кой е в България и също им е омръзнало да не изразходваме парите, които ни отпускат за разни цели. Затова щяла да се създаде система за идантификация, анализ и предлагане на бизнеспроекти, казва Илиян Василев от Агенцията за чуждестранни инвестиции. Трябва да има и стриктна информационна система с няколко звена. Първото ще дава и приема формулярите, после лицензирани експерти ще правят отсяване на проектите и ще беседват с кандидатите. На третия етап кредитен съвет, съставен от представители на БКК, Агенцията за МСП и общините, ще докладва на чужденците. Накрая информацията ще отива в БНБ, където ще се пази банка от проекти. Потребители на данните ще бъдат кредитните институции и преди всичко Световната банка. Част от информацията ще се предава и по Интернет.
 За донорите е важна прозрачността и инфраструктурата от МСП да захранва големите фирми. Според някои преференциалните условия нямало да се отразят добре на малкия и среден бизнес/МСП/, но според други - без преференциален режим и насърчителна банка няма да мине. Това мнение защитава и председателят на Съюза за стопанска инициатива на гражданите /ССИГ/ Данчо Джиков.
 От Американската агенция за международно развитие държат на промяна в българското законодателство, като за тази цел ще се създава мрежа от спорсорирани неправителствени организации. Джон Тенант от агенцията е на мнение, че трябва да се създаде подходяща институционална, финансова и административна обстановка за МСП. През следващите 5 г. Американската агенция ще изпрати експерти, които да обучават групи от български съдии, администратори и данъчни служители, ще се поддържа връзка между правителството и МСП, каза още г-н Тенант.
 Енджидио Канчани от Европейската комисия пък твърди, че имаме голям данъчен праг за регистрация по ДДС, което засяга интересите на малките фирми, а облекчава администрацията. Най-голямата опасност за МСП е корупцията, предупреждава той, ако се справите с нея, донорите ще станат излишни.
 в-к "Кеш", бр.18/08-14.05.1998 г.                   рег. 08.05.1998 г.
 

Банките все още не дава кредити на малките фирми

 Целта на националната стратегия за малките и средните предприятия и на конкретните програми е стимулирането на малкия бизнес в България, заяви вчера Ирена Петрунова, шеф на агенцията за малки и средни предприятия.
 Все още в страната не е създадена средата, която ще поощри тяхното развитие, дискутират се взаимоотношенията с банките, финансирането на предприемачеството и осигуряването на честна конкуренция, информира Петрунова гостите на международната конференция, посветена на бизнеса в страните от Централноевропейската инициатива. В момента са регистрирани 340 000 фирми, като една четвърт от тях не действат. Секторът трябва да е жизнен и добре финансиран и затова се работи по микрокредитна линия от Германия, както и за изграждане на специализирана финансова институция за подпомагане на малкия и средния бизнес.
 Необходимо е да се направи нещо важно за малките предприятия и това е разширяването на данъчната база и постепенното намаляване на данъчните ставки. Малките предприятия са основното средство за намаляване на безработицата. Развиването на високотехнологичните гъвкави производства е една от възможностите, които трябва да се търсят и развиват в страната.
 в-к "Демокрация", бр.119/09.05.1998 г.                     рег. 09.05.1998 г.
 

ЕБВР кредитира пряко фирмите

 Винченцо Калоджеро от ЕБВР съобщи, че ЕБВР можела да кредитира пряко една трета от проектите на малките и средните фирми в България. С предимство се ползвали тези с чуждестранно съдружие, с ясна прогноза за очакваните приходи и с екологична оценка на дейността.
 в-к "Сега", бр. 104/09.05.1998 г.                              рег. 09.05.1998 г.
 

ЦЕИ поема малкия и среден бизнес у нас

 На Международната конференция по проблемите на малкия и среден бизнес, организирана от Фондацията за насърчаване на предприемачеството и от ЕБВР, стана ясно, че Централноевропейската инициатива /ЦЕИ/ ще играе голяма роля за подпомагане на идейните проекти на малките и средни фирми. С помощта на ЦЕИ ще се поемат разходи за подготовката на проекта - досие, възможности за финансиране, интерес, който начинанието трябва да събуди у кредиторите. Според Винченцо Калоджеро, програмен директор на ЦЕИ, най-трудно се прави план за приходите и за погасяване на кредитите. Той заяви, че ЕБВР ще търси връзка между регионалните проекти и ЦЕИ. Участието на програма ФАР в предпроектната подготовка при кандидатстването за кредити, било задължително, твърди г-н Калоджеро.
 ЕБВР предпочита да кредитира големи проекти в областта на енергетиката, машиностроенето, нефт, газ, водоснабдяване, но има отделна стратегия за малките частни фирми. Като малки се определят проектите до 10 млн. екю. За тях ще се отпусне кредитна линия в българска търговска банка, или ще се създаде собствен фонд на ЕБВР у нас. Кандидатите трябва да отговарят на 14 критерия. Сред тях най-важни са възвръщаемост на средствата, екопрограмата, ролята на предприятието в икономическия сектор. Кредитите щели да бъдат с лихва Либор, т.е. не повече от 3-6% лихва плюс риск за търговската банка. В момента у нас има регистрирани 340 000 малки фирми, а до 1995 г. броят им е бил 530 000 по данни на Фондацията за насърчаване на предприемачеството. 1/4 от тях не функционират. 27 дни годишно се отделят за борба с бюрокрацията. В същото време те откриват 42% от работните места у нас по данни от 1996 г. и ролята им ще нараства. В отрасловата им структура водещи място имат хотелиерство, търговия, строителство, транспорт. В момента се обсъжда кредитирането на високотехнологичните отрасли. У нас под малка и средна фирма се разбира обикновено семейна такава. По-големите достигат до 50 души.
 в-к "Пари", бр 106/13.05.1998 г.                          рег.13.05.1998 г
 

Още по темата - в-к "Инвестиции"

 47% от от създадената брутна добавена стойност през 1996 г. е дело на малките и средни фирми у нас. За сравнение през 1991 г. този дял е бил едва 12%.
 По отношение на заетостта МСП са осигурили 42% от всички работни места през 1996 г., а всички прогнози сочат, че той ще расте прогресивно през следващите години. Според отрасловата си регистрация 48% от всички МСП оперират в сферата на търговията, като този дял е намалял в сравнение с 1994 г., когато възлизаше на 65%. Увеличил се е броят на МСП в хотелиерството, строителството, транспорта и другите услуги, но той е изключително нисък в промишлеността - 5,1%. В другите страни от ЦЕИ промишленият дял на МСП е към 17%, а в ЕС - 13%.
 България се различава от страните в Централна и Източна Европа и с тези от ЕС и по отношение на разпределението на броя на заетите в МСП. У нас доминират микрофирмите - от 0 до 10 заети. Такива са 77% от българските МСП, които са преди всичко семейни фирми. В ЦЕИ тази цифра е 66%, а в ЕС - 50%. До 50 човека у нас имат 21% от регистрираните МСП, в ЦЕИ - 32%, в ЕС - 49%. С повече от 50 човека са само 2% от нашите дребни предприятия. Изводът на специалистите - ако ще се разработват схеми и дават критерии за МСП в България, би трябвало да се отчете тъкмо тази специфика. Нашите предприятия са преди всичко микрофирми и трябва да се подпомагат.
 В-к "Инвестиции", бр.18/13-19.05.1998 г.                рег. 14.05.1998 г.
 

 


Народът на България  

Етнография и фолклор

Българска кухня

Земята на българите

История

Животоописания

 

 

Copyright 1998-2010 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени